— Да — каза Хоган, — марката струва два цента. Сбогувахме се с Хоган и Брюс, негърът масажист ни откара с двуколката до гарата.
— Сбогом, мистър Бренън — каза Брюс при пристигането на влака. — Надявам се, че ще му разбиете кратуната.
— Сбогом — каза Джек.
Той даде два долара на Брюс. Негърът бе положил доста грижи за него и изглеждаше някак разочарован. Джек видя, че гледам двата долара в ръцете на Брюс.
— Всичко е включено в сметката — каза той. — Хоган ме накара да платя и за масажа.
Във влака Джек през цялото време мълча. Седеше в ъгъла с билет, тикнат в лентата на шапката, и гледаше през прозореца. Заговори само веднъж.
— Казах на жена си, че ще взема стая в Шелби — каза той. — Това е на две крачки от Парка. В къщи ще се прибера утре заран.
— Добре си се сетил — отвърнах аз. — Жена ти виждала ли те е на ринга, Джек?
— Не — каза Джек. — Никога не ме е виждала.
Помислих, че щом не иска да се върне след мача в къщи, значи, наистина очаква жесток бой. В града отидохме с такси до Шелби. Пиколото дойде, отнесе багажа ни, а ние се отбихме в канцеларията.
— Колко струват стаите? — попита Джек.
— Имаме само стаи с двойки легла — каза администраторът. — Мога да ви предложа хубава стая за десет долара.
— Много е скъпа.
— Мога да ви дам стая с две легла и за седем долара.
— С баня?
— Разбира се.
— Остани да пренощуваш с мене, Джери — каза Джек.
— Не — казах аз, — ще спя при зет си.
— Стаята и без това е платена — каза Джек. — Защо да пропадат на вятъра парите?
— Запишете се, моля — каза администраторът. Той погледна имената. — Номер 238, мистър Бренън.
Качихме се с асансьора. Стаята беше голяма и хубава, с две легла и врата към банята.
— Комфортно — каза Джек.
Пиколото, което ни доведе, дръпна пердетата и внесе багажа ни. Понеже Джек дори и не помисли за бакшиш, аз му дадох двадесет и пет цента. Измихме се и Джек предложи да излезем и да хапнем нещо.
Обядвахме в бара на Джими Хенли. Там беше пълно с познати. В средата на обеда дойде Джон и седна при нас. Джек почти не разговаряше.
— Как си с теглото, Джек? — попита Джон. Джек си бе поръчал солиден обед.
— Мога и с дрехите да се претегля — каза Джек.
Той винаги лесно смъкваше теглото. По природа беше боксьор от средна категория и не пълнееше. При Хоган дори бе отслабнал.
— Единственото, което никога не те безпокои — каза Джон.
— Единственото — потвърди Джек.
След обеда отидохме да го претеглят. Съгласно условията на мача в три часа боксьорите трябваше да тежат сто четиридесет и седем фунта. Джек стъпи на кантара с кърпа, завързана през кръста. Стрелката не мръдна. Уолкът току-що се бе претеглил и стоеше заобиколен от много хора.
— Я да видим колко тежиш, Джек — каза Фридман, менажерът на Уолкът.
— Добре, но претегли и него. — Джек кимна с глава към Уолкът.
— Махни пешкира — каза Фридман.
— Колко е? — Джек попита хората, които мереха.
— Сто четиридесет и три фунта — каза дебелият човек до кантара.
— Много си добре — каза Фридман.
— Сега претегли него — каза Джек.
Уолкът приближи. Той беше блондин, с широки рамене и ръце на боксьор от тежка категория. Затова пък краката му бяха къси. Джек стърчеше половин глава над него.
— Здравей, Джек — каза той. На лицето му имаше много белези.
— Здравей — каза Джек. — Как е самочувствието?
— Добро е — каза Уолкът.
Той свали кърпата от кръста си и стъпи на кантара. Едва ли някой е виждал по-широки рамене и гръб от неговите.
— Сто четиридесет и шест фунта и дванадесет унции. Уолкът слезе от кантара и се усмихна на Джек.
— Разликата ви е около четири фунта — каза му Джон.
— Когато се кача на ринга, ще бъде и по-голяма — каза Уолкът. — Сега отивам да обядвам.
Влязохме в съблекалнята и Джек се облече.
— Изглежда здравеняк — каза Джон.
— Май че доста бой е изял.
— Да — каза Джек, — не е трудно да го намериш.
— Къде отивате? — попита Джон, след като Джек се облече.
— Обратно в хотела — каза Джек. — Погрижи ли се за всичко?
— Да — кимна Джон. — Всичко е наред.
— Аз ще полегна малко — каза Джек.
— Ще мина към седем без четвърт и ще излезем да вечеряме.
— Добре.
В хотела Джек свали обувките и сакото си и се изтегна на кревата. Аз написах едно писмо. Погледнах няколко пъти към леглото, но Джек не спеше. Той лежеше съвършено неподвижно и от време на време отваряше очи. Накрая стана.
— Искаш ли да поиграем крибидж, Джери? — каза той.
— Може — съгласих се аз.
Той клекна до куфара и извади картите и дъската за крибидж. Изиграхме няколко игри и той спечели три долара. Джон почука на вратата и влезе.