След танца с дядото - неувяхващ евъргрийн - застанах до френските врати и се загледах в слънцето. То бавно слизаше все по-ниско и по-ниско над Сиатъл и потъваше към хоризонта. Небето беше обагрено в оранжево и аквамарин.
- Да тръгваме - настоя Крисчън.
- Толкова си хубава, Ана. - Карла нежно оправи един паднал кичур. - И съм така горда с теб. Ще направиш Крисчън много щастлив. - И ме прегърна.
„О, мамо!“
- Не мога да повярвам колко различна изглеждаш, така пораснала. В началото на нов живот... Само никога не забравяй, че мъжете са от друга планета, и всичко ще е наред.
Засмях се. Ако знаеше, че Крисчън не е само от друга планета, а от друга вселена...
- Благодаря, мамо.
Рей дойде при нас. Усмихваше се мило.
- Създала си прекрасно дете, Карла - каза с гордост. Беше толкова чаровен с черен фрак и бледорозова жилетка. Сълзи напираха в очите ми. „О, не, толкова време се удържах да не плача. Не сега“.
- А ти я гледаше как расте и й помогна да израсте, Рей - отвърна Карла.
- И всеки миг бе щастие за мен. Ти си страхотна булка, Ани. -И оправи същото палаво кичурче. Нагласи го зад ухото ми.
- О, татко. - Едва сдържах сълзите си. Той ме прегърна кра-тичко, по неговия си странен непохватен начин.
- От теб ще излезе страхотна съпруга - прошепна той с пресипнал глас.
После ме пусна - Крисчън беше застанал до мен.
- Грижи се за момичето ми, Крисчън - каза Рей и топло стисна ръката му.
- Точно това възнамерявам да направя - отвърна Крисчън на доведения ми баща и целуна майка ми.
Останалите гости бяха направили тунел, под който трябваше да минем до входа на къщата.
- Готова ли си? - попита Крисчън.
-Да.
Той стисна ръката ми и ме поведе под опънатите над нас ръце. Гостите викаха, поздравяваха ни и ни желаеха щастие. Над нас валеше дъжд от ориз - за късмет. В края на тунела Грейс и Карик ни прегърнаха и ни целунаха. Грейс пак плачеше. Казахме им довиждане доста набързо.
Тейлър ни чакаше в аудито 81Л/. Докато Крисчън държеше вратата отворена, за да вляза, хвърлих букета от бели и розови рози към групичката насъбрали се млади момичета. Мия триум-фално го вдигна, засмяна до уши.
Докато се вмъквах в колата и все още се смеех на ловкостта и борбеността, с която Мия се пребори за букета, Крисчън се наведе, вдигна края на роклята ми и старателно го прибра. После махна за довиждане на всички.
Тейлър му отвори вратата.
- Честито, сър.
- Благодаря, Тейлър - отвърна Крисчън и се настани до мен. Докато Тейлър бавно потегляше, гостите засипваха колата с ориз. Крисчън грабна ръката ми и целуна всеки пръст.
- Дотук добре, госпожо Грей, нали?
- Дотук е прекрасно, господин Грей. Къде отиваме?
- Сий Так - отвърна простичко той и се усмихна загадъчно.
„Хм... какво ли е намислил?“
Тейлър не зави към терминала за заминаващи, а продължи направо през охраняваната зона. И тогава го видях. Джетът на Крисчън. Отстрани с големи сини букви пишеше ГРЕЙ ЕНТЪРПРАЙ-'ЗИС ХОЛДИНГ.
- Не ми казвай, че пак ще използваш собственост на компанията за лични цели.
- О, точно това възнамерявам да направя, Анастейжа - усмихна се той.
Тейлър спря пред стълбите на самолета и скочи да отвори вратата на Крисчън. Говориха кратко. После Крисчън отвори вратата ми и вместо да се отдръпне да ми направи място да мина, се наведе, грабна ме и ме изнесе на ръце.
- Какво правиш?! - изпищях.
- Пренасям те през прага - каза той.
- О! - „Това не се ли прави, когато си идем у дома?“
Той ме качи по стълбите без никакво усилие. Тейлър вървеше след него с малкия ми куфар. Остави го на вратата на самолета и се върна в колата. Посрещна ни Стивън - пилотът на Крисчън, облечен в униформа.
- Добре дошла на борда, госпожо Грей.
Крисчън ме пусна и се здрависа с него. До Стивън стоеше жена с тъмна коса, също с униформа. Беше на... може би тридесет.
- Честито - каза Стивън.
- Благодаря. Познаваш Стивън, нали, Анастейжа? Той е нашият пилот днес. А това е помощник-пилот Бейли.
Жената се изчерви и замига неловко. Исках да врътна очи от раздразнение. Още една женска, втрещена от вида на моя прекалено красив съпруг.
- Радвам се да се запознаем - каза гя тихо. Усмихнах й се любезно. В крайна сметка той си беше вече само мой.
- Приключихте ли с проверките? - попита Крисчън.
Аз започнах да се оглеждам. Интериорът беше от светло кленово дърво и кремава кожа. Всичко бе изящно изработено. Появи се още една жена, и тя с униформа. Много красива брюнетка.
- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.
„Бостън?“
- Има ли турбулентност?