С такива мисли пристигнах в града. След първите поздрави се изкачих в моята таванска стая, отворих сандъка си и извадих един голям къс хартия. Тя не беше от най-хубавите и когато увих алпийските рози в нея и превързах пакета с една връв, специално донесена от дома, той съвсем нямаше вид на любовен подарък. Понесох го сериозен към улицата, където живееше адвокатът Гиртанер, и при първия удобен момент влязох през отворената врата, поозърнах се в полутъмния вход и положих моето безформено вързопче на широката господарска стълба.
Никой не ме видя и никога не узнах дали моят поздрав е достигнал до Рези. Но аз се бях катерил по планинските гребени, бях рискувал живота си, за да положа един стрък рози пред къщната й врата, и в това имаше нещо сладко, тъжно-радостно, поетично, което ме задоволяваше и което днес още чувствам.
Само в часове на безверие понякога ми се струва, че и онази авантюра с розите е била донкихотство, както всички мои по-късни любовни истории.
Тази моя първа любов заглъхна като ехо в моите младежки години, въпросителна и нерешена, и застана покрай другите ми залюбени като една кротка, по-стара сестра. И сега още не мога да си представя нещо по-благородно, по-чисто и по-хубаво от оная млада знатна патрицианка с мълчаливо загледани очи. Много години по-късно, на една изложба в Мюнхен, когато съзрях неназования, загадъчно мил портрет на Фугеровата дъщеря, ми се стори, че пред мен стои цялата моя мечтателна, тъжна младост и ме гледа с дълбоките си бездънни очи като загубена.
Между това бавно и предпазливо сменях кожата си и постепенно станах същински младеж. Моята тогавашна снимка представя кокалесто, едро селско момче във вехти училищни дрешки, с малко заспали очи и недодялани, дебели крайници. Само в главата имаше нещо рано съзряло и силно. С учудване забелязвах как момчешките маниери ме напускаха и в смътна радост очаквах студентските времена.
Трябваше да уча в Цюрих и в случай на особен успех моите благодетели бяха споменали и за едно научно пътешествие. Всичко това ми се мержелееше като хубава класическа картина: в строга и приятна зеленина бюстовете на Омир и Платон, аз седнал между тях, наведен над дебели томове, отвсякъде просторен, ясен изглед към града, езерото, планините и хубавите долини. Моето същество бе станало по-трезво, но същевременно и по-енергично, и аз се радвах на бъдното щастие със силна вяра, че ще се покажа достоен за него.
В последната учебна година се пристрастих към италианския език и се запознах с италианските автори, чието по-основно изучаване запланувах като първо любимо занятие през цюрихските семестри. После дойде денят, в който се сбогувах с моите учители и настойника, наредих и заковах малкото си сандъче и със сладка мъка обиколих на прощаване около дома на Рези.
Ваканцията, която започваше, ми поднесе горчиво предвкусване на живота и бързо и грубо ми откъсна мечтателните криле. Най-напред заварих майка си болна. Тя беше на легло, почти не говореше и даже моето идване не й направи впечатление. Прекалено чувствителен не бях, но все пак ме болеше, че радостта ми, моята младежка гордост не намери никакъв отзвук. После баща ми ми обясни, че нямал нищо против, ако искам да продължа учението си, но не може да ме издържа. Ако не ми стигала малката стипендия, трябвало сам да гледам да изкарам за най-необходимото. На моята възраст той отдавна бил ял хляб от своята собствена пот и т.н.