Също нямаше време и за много скитане, гребане по езерото и катерене из планините, защото трябваше да помагам на полето и вкъщи и в свободните часове нямах желание за нищо, даже не ми се четеше. Възмущаваше ме и ме изморяваше да гледам как вулгарният всекидневен живот искаше своето и жадно поглъщаше това, което бях донесъл като изобилие и самонадеяност със себе си. Впрочем баща ми, след като смъкна от сърцето си грижата за паричния въпрос, наистина макар груб и неразговорчив по нрав, се държеше доста приятелски към мен, но това никак не ме радваше. Също смущаваше ме и ме болеше, че моето образование и моите книги му вдъхваха мълчаливо, полупрезрително уважение. После мислех често и за Рези и изпитвах отново зло, упорито чувство за моето селско безсилие да стана и аз някога осигурен и уважаван човек в „света“. Даже размишлявах по цели дни няма ли да бъде по-добре да си остана у дома и в постоянната, нерадостна неволя на родния сиромашки живот да забравя моя латински и моите надежди. Измъчен и озлобен ходех нагоре-надолу и даже при леглото на болната си майка не намирах нито утеха, нито успокоение. Образът на онази мечтана градина с Омировия бюст подигравателно ми се явяваше пак и аз го тъпчех и изсипвах върху него всичкия гняв и омраза на измъчената си душа. Седмиците се нижеха непоносимо бавно, като че ли цялата ми младост трябваше да изтече в това безнадеждно време на ядове и раздвоеност.
С учудване и възмущение гледах как животът бързо и из корени покоси моите щастливи мечти, сега дойде ред да се учудвам колко ненадейно и мощно бе победена и тогавашната мъка. Животът ми беше показал своя сив делничен облик, сега ненадейно се изпречи пред моите смутени очи в своята вечна дълбочина и ми донесе на младини едно просто силно изживяване.
Призори в един горещ летен ден усетих силна жажда в леглото си и отидох в кухнята, където винаги стоеше ведро с прясна вода. При това трябваше да мина през спалнята на родителите си, където ме спря странното охкане на майка ми. Аз пристъпих до леглото й, но тя не ме виждаше и не ми отговаряше, а охкаше сухо и мъчително, клепачите й потрепваха и лицето й беше синкавобледо. Това не ме изплаши особено, макар че усетих смътна боязън. Тогава загледах ръцете й, положени върху покривката, мълчаливи, като заспали сестри. По тия ръце познах, че майка ми умираше, защото те бяха тъй смъртно уморени и отпуснати, каквито никога не са живите ръце. Аз забравих жаждата си, коленичих до леглото й, положих ръка върху челото на болната и потърсих погледа й. Когато го срещнах, той беше добър и без страдание, но близък до угасване. Не ми дойде наум да събудя баща си, който хъркаше настрана. Така коленичих почти два часа и гледах как майка ми посрещаше смъртта. Тя страдаше мълчаливо, сериозно и с кураж, какъвто беше нейният нрав, и ми е оставила добър пример.
Стаичката беше тиха и полека се изпълваше със светлината на настъпващото утро; домът и селото тънеха още в сън и аз можех на воля мислено да съпътствам душата на умиращата: у дома и през селото, оттатък езерото и снежните върхове, в свежата свобода на едно чисто, подранило небе. Скръб почти не почувствах, защото бях изпълнен с учудване и страхопочитание, задето ми бе дадено да видя разкриването на една велика загадка и как с нечуто притреперване кръгът на един живот се затвори. Мълчаливият кураж на умиращата беше тъй възвишен, че от нейния строг ореол един освежителен, светъл лъч проникна и в моята душа. Че баща ми спеше настрана, че нямаше свещеник и нито причастие, нито молитва не съпътстваха свято завръщащата се в лоното душа, това не забелязвах. Усещах само как в здрачината на стаята вее страхотният лъх на вечността и се смесва с моето същество.
В последния миг, когато очите бяха вече угаснали, за пръв път през моя живот целунах студените, увехнали устни на майка ми. Тогава от чуждата студенина на докосването ненадейно ме побиха тръпки, аз седнах на края на леглото и усетих как бавно и нерешително едри сълзи закапаха една по една по страните, брадичката и ръцете ми.
Наскоро след това баща ми се събуди, видя ме, че седя там, и сънен запита какво има. Исках да му отговоря, но не можех нищо да изрека, излязох и като в сън се озовах в стаята си, където бавно и безсъзнателно се облякох. След малко старецът дойде при мен.