Най-сетне, почти шепнешком и с изражение на разказвач на вълшебни приказки, разправяше за нюшателското вино. От него имало такива, чиято пяна при наливането образувала звезда. И той чертаеше с намокрен пръст звездата върху масата. После потъна в чудовищни догадки за естеството и вкуса на шампанското, което никога не беше пил и за което вярваше, че една бутилка може да повали мъртвопияни двама мъже.
Умълчан и замислен, той си запали лулата. При това забеляза, че нямам тютюн, и ми даде дребни пари да си купя цигари. И така седяхме един срещу друг, издишвахме дима на другия в лицето и, сърбайки полека, изпразнихме първия литър. Жълтото резливо вадлендерско ми допадаше отлично. Постепенно селяните от съседната маса се осмелиха да завържат разговор с нас и най-накрая един по един, предпазливо и покашляйки, се преместиха при нас. Скоро аз станах център на вниманието и се оказа, че моята слава на алпиец още не беше забравена. Разказваха за разни смели катерения и лудешки падания, обвити в митична мъгла, спореха, защитаваха своето. Междувременно почти привършихме и втория литър и кръвта започна да играе в очите ми. Против природата ми започнах високо да се хваля и разказах също и за дръзкото ми катерене по горния Алпийски Кривак, където бях откъснал розите за Рези Гиртанер. Не ми повярваха, аз се кълнях, те се смееха — аз се разсърдих. Поканих на борба всеки, който не ми вярваше, и им дадох да разберат, че в краен случай щях да поваля всички. Тогава едно криво селско старче отиде до тезгяха, донесе голямо гърне и го сложи надлъж върху масата.
— Искам да ти кажа нещо — смееше се той. — Като си толкова силен, строши гърнето с юмрук. Тогава ще ти заплатим толкова вино, колкото то събира. Не сполучиш ли, ти ще го заплатиш.
Баща ми веднага се съгласи. Аз застанах прав, обвих ръката си с носната си кърпа и ударих. Първите два удара бяха без резултат. При третия гърнето се пръсна на парчета.
— Плащай! — извика баща ми, светнал от удоволствие. Старчето изглеждаше съгласно.
— Добре — каза той, — аз плащам виното, което ще се събере в гърнето. Но то не ще да е много.
Разбира се, строшеното гърне не събираше вече нито чаша и аз, покрай болката в ръката, получих още и подигравки. И баща ми дори ми се присмя.
— И тъй, ти спечели! — изкрещях аз, налях остатъците вино от нашето шише и го изсипах върху главата на старчето. Така ние пак излязохме победители и получихме одобрението на посетителите.
Подобни прекалени шеги продължиха с още по-голяма сила. След това баща ми ме повлече към дома и ние, възбудени и сърдити, се препъвахме из стаята, където едва преди три седмици лежеше ковчегът на майка ми. Спах като мъртъв и на сутринта бях съвсем разсипан и сломен. Баща ми се подсмиваше, беше бодър и весел и очевидно се радваше на своето превъзходство. Но аз тайно се заклех никога вече да не пия и очаквах с горещо желание деня на заминаването.
Денят дойде и аз заминах, но клетвата си не удържах. Жълтото вадлендерско, тъмночервеното фелтлинско, нюшателското звездно вино и много други още оттогава са ми познати и са ми станали добри приятели.
III
Изхвръкнал от трезвия и тежък въздух на родината, разперих криле в блаженство, на воля. Макар в живота понякога да ми е вървяло зле, аз все пак съм вкусил изобилно и чисто от странните мечтателни наслади на младостта. Подобно на млад воин в отмора върху цветния синор на гората, живеех в блажена разбуненост всред борби и палавщини; и като ясновидец, изпълнен с предчувствия, стоях над тъмни пропасти, заслушан в бученето на големи реки и бури, с душа, готова да долови съзвучието на нещата и хармонията на всеки живот. Дълбоко и радостно пиех от пълните чаши на младостта, потайно страдах сладки мъки за боязливо обожавани жени и се наслаждавах до дълбините на най-благородното младежко щастие — на едно мъжествено радостно, чисто приятелство.
В нови дрехи и с малко сандъче, пълно с книги и едно-друго, пристигнах, готов да завладея моя дял от света и да докажа, колкото е възможно по-скоро, на ония простаци у дома, че бях издялан от по-друго дърво от останалите Каменцинди. Три чудесни години живях в една и съща ветровита таванска стая с просторен изглед, учех, творях, чезнех и чувствах цялата хубост на земята да ме обгръща със своята топла близост. Всеки ден нямах топла храна, но всеки ден всяка нощ и всеки час сърцето ми пееше, смееше се и плачеше, изпълнено със силна радост, и притисках до себе си горещо и страстно милия живот.