Ангел Каралийчев
Петимата братя
Китайска народна приказка
Далеко-далеко на брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима сина: Лю-първи, Лю-втори, Лю-трети, Лю-четвърти и Лю-пети. Петимата братя си приличали един на друг като пет капки вода. Рождената им майка често пъти не можела да ги разпознае и Лю-първи наричала Лю-пети. Но всяко едно от момчетата имало своя дарба, която го отличавала от братята му. Лю-първи, като се наведял на брега и захванел да пие вода, можел да погълне цялото море и пак да го излее от устата си, ако поиска. Лю-втори влизал в буйно накладен огън, без да се опари. Лю-трети можел да си протегне краката и да ги удължи, колкото пожелае. Лю-четвърти имал глава, дето сабя не я сече, защото била по-яка от желязото. А най-малкият, Лю-пети, разбирал езика на птиците и на животните и можел да разговаря с тях, както с хората. Майката много се радвала на синовете си, защото били работни момчета, живеели задружно и се облягали един на друг. Всеки се трудел да припечели нещо. Лю-първи мятал изкусно мрежи и изкарвал от морето големи риби. Лю-втори събирал сухи кедрови клони и ги мъкнел вкъщи, за да накладе майка му огъня и изпече рибата. Лю-трети обработвал оризовата нива, Лю-четвърти жънел пшеницата. А най-малкият, Лю-пети, бил пастир на домашните овце. И додето стадото мирно хрупало тревица, овчарчето разговаряло с птичките, надбягвало се със сърнетата и играело на гоненица със зайчетата, които не се бояли от него и сами се навирали в ръцете му.
Веднъж върху морския бряг, където живеели братята, пристигнал един ловец, въоръжен с тежък лък, колчан, провесен на кръста, и остри стрели в колчана. Шапката му била накичена с пауново перо. Той бил господар на целия край и от време на време бродел по горите да стреля диви животни, за да си упражнява ръката.
Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама, седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица, сложила глава на коляното му. То било Лю-пети, най-малкият. Ловецът, щом зърнал задрямалата козица, коленичил на земята, опънал лъка си и насочил стрелата към рогатата горска жителка. Без да се мае нито миг, Лю-пети тихо прошепнал на кози език:
— Бягай, козичке, защото оня звяр ще те убие!
И преди стрелата да звънне, пъргавата коза припнала, направила два големи скока и се изгубила в гората. Не щеш в туй време от горската самотия показал рогата си един стар елен и тръгнал бавно към ловеца, без да го забележи. В очи на злия човек светнал пламък и той насочил стрелата си към голямото животно, но момчето извикало на еленски език:
— Спасявай се!
Еленът мигом се обърнал назад и изчезнал. Изневиделица изскочили три весели зайчета и заиграли хоро около овчарчето. Ловецът тръгнал към тях с опънат лък.
— Бягайте, палави зайчета! — извикало момчето на заешки език и те се пръснали, накъдето им видят очите.
Злият ловец, като разбрал, че още не може нищо да убие, защото овчарчето е приятел на дивите зверове, целият се зачервил от гняв. Пауновото перо затреперало на шапката му. Хвърлил лъка на земята и плеснал три пъти с ръце. Мигом дотърчали неговите войници, въоръжени до зъби.
— Хванете го! — извикал господарят и показал с пръст към малкия Лю.
И щом войниците заобиколили овчарчето, гласът на разгневения ловец екнал повторно:
— Вържете му ръцете! Отведете го в зверилницата и го хвърлете на свирепия гладен тигър — да го разкъса!
Войниците изпълнили заповедта на своя господар, вързали ръцете на Лю-пети и го отвели в зверилницата. Щом отворили желязната врата на клетката и блъснали вътре безпомощното момче, всички си закрили очите, за да не гледат как тигърът ще го разкъса, но като ги отворили пак, войниците зинали от учудване: малкото момче спокойно разговаряло с лютия звяр на тигърски език, а той слушал и радостно въртял опашката си.
Господарят видял всичко и още повече се наежил.
— Прехвърлете момчето в тъмницата! — креснал той на войниците си. — Заповядвам още утре палачът да му отсече главата със стоманения меч!
Войниците отвели мъничкия Лю в тъмницата, която била оградена с каменна стена — висока пет човешки боя. Щом заключили вратата, малкият затворник обърнал очите си към небето и видял едно птиченце, което хвърчало наблизо. Лю-пети заговорил на птичи език и се помолил на крилатата гадинка да литне към бамбуковата колиба на морския бряг и да отнесе едно писъмце до братята му. В писъмцето пишело: „Мили братя, елате ми на помощ! Злият господар заповяда да ме заключат в тъмницата и утре ще ми отсекат главата, ако не ми помогнете!“
Птичето литнало с писъмцето в човката си и го отнесло на братята. Същата нощ се вдигнали двама от братята — Лю-трети и Лю-четвърти. Слезли в града и спрели пред стената на тъмницата. Лю-трети казал на Лю-четвърти: