На лицето на Родригес се появи тънка усмивка, ръката му се стрелна напред с дланта нагоре. Мастърс бръкна в джоба си и му подаде две двайсетачки.
— Казах му, че и ти непременно ще я видиш, — доволно обяви Родригес, докато прибираше парите.
— Което не означава нищо — отбелязах аз.
— Ама си я видял, точно както и ние — държеше на своето Родригес. — Само десетина къщи са оцелели след големия пожар от 1871 година. А след повече от сто години намираме труп в една от тях. На човек, който между другото се оказва експерт по пожарите.
— Случайно съвпадение? — попитах аз.
Родригес поклати глава и издърпа лист хартия от папката.
— Има и още нещо — промърмори той. — От къщата липсва една-единствена вещ: оригиналното издание на „История на големия пожар в Чикаго“, написана през 1886 година от Тимъти Шийхан. — Ръката му завъртя листа, за да мога да прочета написаното.
— Нямаме представа дали книгата има някаква връзка със случая — промърмори Мастърс.
— А вие двамата потулвате всичко това по нареждане отгоре, а? — изгледах ги последователно аз.
Родригес само кимна.
— Ти много добре знаеш какво ще стане, ако тези материали попаднат в ръцете на пресата — промърмори Мастърс.
— Някакъв интерес от страна на петия етаж?
— Защо питаш? — вдигна глава Родригес.
— Може би точно оттам ви подпалват задниците — усмихнах се аз. — Извинявам се, ако съм ви засегнал.
Мастърс се приведе напред, увисналите му като на булдог бузи се наляха с кръв. Грозна гледка. Но нямаше как да бъде друга.
— Край на глупостите, Кели! — изръмжа той. — Разкажи нещо за клиента си. Най-вече за интереса му към Джони Удс.
Не очаквах, че това име ще излети от устата на Мастърс. Явно ми е проличало, защото в очите му се появи триумф.
— Значи знаеш за Джони — промърморих.
— Ние знаем — натърти Родригес. — Но не разбираме нищо.
Оказах се на течение, а приятелите ми ченгета прекрасно го знаеха. По всичко личеше, че ключът към цялата работа е именно Джони Удс. Фактът, че е приближен на кмета, представяше нещата в съвсем различна светлина. Мастърс и Родригес искаха отговори. Аз разполагах с купища, но проблемът беше, че нито един от тях не можеше да се нарече добър.
— Какво ви е известно за мен и Удс?
— Разпитвал си за него — отвърна Родригес.
Пред очите ми се мярна физиономията на Фред Джейкъбс, после изчезна. Би трябвало да се досетя.
— Добре, разпитвах. Но нещата са лични.
— Лични ли? — вдигна вежди Мастърс. — В такъв случай са ясни. Искаш да кажеш, че Джони Удс няма нищо общо с вчерашната ти поява на Хъдсън Стрийт номер 2121.
Ъгълът, в който бях натикан, започна да става все по-тесен.
— Не казвам това.
Мастърс стана от стола и сключи длани на темето си.
— Май трябва да вземем показанията на този човек, Винс.
— Мисля, че няма да се наложи — отвърна Родригес и спря поглед върху мен. — Можем да получим каквото ни трябва и без да го притесняваме. Нали, Кели?
— Ще ви кажа каквото знам — отвърнах. — Но при условие да не споменавате името на клиента ми.
Родригес погледна Мастърс, който сви рамене, а после се усмихна.
— Нямаш никакви проблеми, Кели — промърмори той. — Стига мисис Удс да не е нашият убиец.
— Майната ти, Мастърс!
— Значи такава била работата!
Има дни, в които просто няма как да спечелиш. А когато си на територията на чикагските ченгета, повечето дни са такива.
— Да — кимнах с въздишка аз. — Съпругата на Удс ме помоли за помощ и това беше причината да го проследя до къщата на Хъдсън Стрийт. Исках само да си поговорим, да го попитам как я кара. Удс позвъни на вратата. Никой не му отвори. Огледа се и позвъни втори път. После бутна вратата и влезе.
Родригес си водеше бележки, а въпросите остави на Мастърс.
— Насили ли вратата?
— Не. По всяка вероятност е била открехната. Само я бутна и тя се отвори. Вече споменах, че беше нервен.
— После?
— Влезе в къщата. Появи се отново след по-малко от минута. Пребледнял, с изцъклени от страх очи. Изтича покрай мен, но не ме забеляза. На ъгъла хвана такси и изчезна.
— След което ти влезе в къщата — рече Родригес.
— Да. Влязох и видях трупа. Тръгнах си, без да пипам нищо.
Разпитът се проточи още известно време. Детайли относно положението на тялото, подробности за обзавеждането. После отново се върнаха към Джони Удс вероятно за да проверят колко лъжи мога да им предложа. Не беше трудно. Когато не си направил нищо и почти през цялото време казваш истината, никога не е трудно. Най-накрая останаха доволни. Разбира се, без да получат отговор на най-важния въпрос.