— Сигурно.
Вдигнах плика с продукти и я поведох напред.
— Как си?
— Уморена и гладна. Освен това умирам от студ.
— Как откри адреса ми?
— Аз съм съдия, забрави ли? Реших, че можем да си приготвим нещо за хапване. Останалото оставям на въображението ти.
— Наистина ли?
— Шегувам се, Майкъл. Нима вярваш, че ще извадиш чак толкова голям късмет?
Погледнах през рамо и срещнах усмивката й. Хареса ми, макар че не знаех защо.
— Трябва да поговорим — добави Рейчъл. — Бях ти дала още десет минути. След това щяхме да разговаряме по телефона. А сега отваряй вратата.
Бръкнах за ключовете от апартамента, опитвайки се да си представя степента на бъркотията вътре. В главата ми изплуваха доста неприятни картини, но вече беше късно да направя каквото и да било. Поех си дълбоко дъх и бутнах вратата.
— Не е зле, Майкъл. Никак не е зле.
Рейчъл бързо се огледа, после мина покрай мен. С помощта на няколко бързи шута натиках под канапето дрехи, обувки и най-малко една опаковка от пица „Джордано“. От другата страна се претърколи бутилка от бира, която грабнах и поставих на масичката. После последвах съдийката в кухнята. Тя стоеше с профил към мен и без палто. Пликът с продукти беше на плота, един-два шкафа зееха отворени.
— Знаеш ли кое къде се намира? — попита Рейчъл, без да ме поглежда.
Беше облечена с джинси и бледозелен пуловер. Очите й бяха в цвета на пуловера. Ослепително бели зъби, медни отблясъци в косата, блясък за устни, дискретен руж. Ноктите й бяха добре под държани, с бели връхчета. В момента очаквателно почукваха по кухненския плот.
— Онова там е хладилникът — рекох и махнах с ръка към големия бял сандък, който тихо ръмжеше зад гърба й. — Ако те интересува, в него се съхранява известно количество бира.
Рейчъл затвори шкафовете и насочи вниманието си към моя милост.
— Някога да си готвил тук?
— Разбира се, съдия Суенсън — отвърнах аз, заобиколих я и отново отворих шкафовете. — Специалист съм по закуските. Мога да забъркам омлет от абсолютно всичко. — Спрях и се обърнах да я погледна. — Говоря сериозно.
— Нещо нямам желание да го опитам тоя омлет — направи гримаса тя.
— Първо опитай, пък после говори. Освен това мога да прегоря всяка пържола. Правя спагети, а понякога и кюфтета. Зависи от настроението ми.
— Често ли ти идва настроението?
— Не особено.
— Е, добре. След като се самопоканих, ще се наложи и да приготвя нещо.
— Колко справедливо.
Извадих от хладилника две бутилки „Хайнекен“ и седнах на плота. Рейчъл бръкна в плика и до мен се появиха бутилка зехтин, чесън и лук.
— Радвам се, че обичаш спагети, защото това е менюто за тази вечер.
Вдигнах палец в знак на съгласие.
— С кайма?
— С наденица — отвърна тя и отпи глътка бира. — Плюс най-хубавия червен сос, който някога си опитвал.
— Червен сос. Говориш като Тони Сопрано.
— Всъщност научих тази рецепта от един пласьор на Вини Делука — усмихна се Рейчъл.
Вини Делука беше стогодишният кръстник на чикагската мафия. Той със сигурност би харесал жена като Рейчъл — твърда, умна и безкомпромисна, умееща да отстоява позициите си. Много би я харесал. Ако не му се изпречи на пътя, разбира се. В такъв случай най-вероятно би я убил, а тялото й щеше да попадне в багажника на забравена кола някъде из паркингите на летище „О’Хеър“. Нищо лично.
— Познаваш ли Вини? — попитах.
— Не. Но преди няколко години ръководех федералното разследване срещу него.
— Не знаех, че си била прокурор.
Рейчъл извади нож с дълга дръжка от чекмеджето.
— Нима си мислиш, че цял живот съм била съдия?
Отдели две скилидки чесън с плоската част на ножа, а после ги наряза на дребно. Аз се прехвърлих във всекидневната и пуснах диск на Чарли Паркър. Вълшебният му глас изпълни апартамента. Когато се върнах в кухнята, Рейчъл беше затоплила малко зехтин в тигана и скилидките чесън цвъртяха в него. Приближих се. Тя тихо си тананикаше, кракът й леко почукваше в такт с музиката. Беше хубаво.
— Ще ми кажеш ли как се сдоби с тази рецепта?
Тя хвърли малко лук в тигана, а няколко секунди по-късно и надениците.
— Човекът се казва Томи Тейта. Дребен мошеник, когото обвинихме в измами с пощенски записи. По неизвестни причини обичаше да разговаря с мен.