— Ако имаш желание за такова изследване, вероятно ще получиш профил. Проблемът е там, че нямаш заподозрян.
Родригес пъхна пликчетата в джоба си и зачака.
— Който и да е бил, явно е очаквал да открие нещо ценно — промърморих. — И е рискувал, за да го вземе.
— Което означава? — въпросително ме погледна Рейчъл.
— Което означава, че Кели е в ролята на въдичаря, хвърлил кукичката — отвърна вместо мен Родригес. — И сега очаква просто да обере кордата. Разбира се, винаги съществува и другата възможност — самият Кели да се окаже рибата, която ще шляпне в дъното на лодката.
Рейчъл опря затоплената чаша в бузата си.
— Можеш да ни осветлиш по въпроса, Майкъл — подхвърли тя. — С какво точно се занимаваш напоследък?
Отпих глътка кафе. Рейчъл преметна крак върху крак и очаквателно ме погледна.
— Всичко, което си говорим, остава тук — предупредително рекох аз. — Поне засега. Съгласни ли сте?
Съдийката погледна към Родригес, после кимна.
— Засега са само предположения, които може би имат връзка с онзи труп на „Хъдсън“.
— Какъв труп?
Погледнах към приятеля си ченге, който веднага схвана намека и пое инициативата.
— Помолихме Кели да помогне в разследването на един смъртен случай — поясни той.
— Убийство! — възкликна Рейчъл.
Родригес вдигна ръка и много бавно я свали.
— Може би. Вероятно.
— Абсолютно сигурно — поправих го аз. — Човекът се казва Алън Брайънт. Вероятно се е удавил. А след това някой му е напълнил устата с пясък.
Кимнах към Родригес.
— Тези хора са подложени на силен натиск от петия етаж, откъдето настояват следствието да бъде прекратено. Винс и Дан Мастърс ме помолиха да хвърля едно око. Неофициално.
— Което ни връща към събитията от тази нощ — въздъхна Родригес. — Най-вече към причините, които са накарали някой да проникне в дома ти и да изстреля гумен куршум в гърдите на съдията.
— Цялата съм слух — кимна Рейчъл и отпи глътка уиски.
Разказах й всичко. За Джанет Удс и съпруга й, за боксовия мач помежду им, наречен брак. За разходката на Джони Удс до Хъдсън Стрийт и за липсващата творба на Шийхан. За Чикагското историческо дружество и куратора, който мечтае да стане звезда. После извадих копието на статията, публикувана на първи април с идеята да предложи на читателите нещо забавно на Деня на шегата. Рейчъл прочете изрезката, подаде я на Родригес и се извърна към мен.
— Мислиш ли, че в това има нещо?
— Прекарах целия вчерашен следобед в общината. В резултат успях да открия някои документи от 1871 година за собствеността върху поземлени имоти в очертанията на града.
— Толкова стари?
— Да — кимнах аз. — С доста неясноти относно покупко-продажбите. Но все пак ми стана ясно, че повечето терени около обора на О’Лиъри са били собственост на корпорация с инициали Дж. Дж. У.
— Като Джон Джулиъс Уилсън? — втренчено ме погледна Рейчъл.
— Много добре, ваша милост. За съжаление архивите на корпоративната собственост са напълно унищожени от пожара.
— И няма начин да се разбере кои са принципалите?
— Точно така. Отделих време и за автора на този материал. Казва се Роулингс Смит. Написал го преди трийсет години. Твърди, че е изплашил фамилията Уилсън и заради това е бил прогонен от града.
— И ти му вярваш? — попита Рейчъл.
— Мисля, че да.
Рейчъл измести очи към Родригес.
— Детектив?
Лицето на приятеля ми беше в сянка, но виждах ръцете му — дълги, жилести и неподвижни, опрени на коленете.
— Официално, без коментар — промърмори той. — Неофициално — също.
— Много ми помогнахте.
— Ваша милост?
— Доколкото виждам, именно вие сте го изпратили да гони вятъра.
— Винс няма нищо общо — намесих се. — Аз открих трупа на Хъдсън Стрийт, след което реших да помогна. Изцяло по собствено желание.
— За да се накиснеш до шия — въздъхна Рейчъл. — А сега откриваш, че убиецът на Брайънт иска нещо, което предполага, че се намира у теб. И тази нощ стреля по мен, за да го получи.
— Това е един кръг от предположения, ваша милост — обади се Родригес.
— Върви по дяволите, детектив!
— Да, ваша милост, разбира се.
Вдигнах ръка.
— Нещата не стоят по този начин, Рейчъл.