— Така ли?
— Мисля, че по теб стреля друг човек, а не убиецът на Алън Брайънт.
— Я обясни!
Това беше Родригес, който изправи гръб и ме погледна с нов интерес.
— Този, който проникна тук, беше заредил оръжието си с гумени куршуми. Защо? Ако е бил убиецът на Брайънт, щеше да използва бойни патрони. Едно убийство повече — за него е все тая. Затова казвам, че беше друг. Може би крадец, който не иска да пролива кръв.
— Какво означава това? — попита Рейчъл.
Станах и се протегнах.
— Означава, че тук са замесени поне две групи хора. Едната убива, без да се замисля, докато другата все още набира кураж.
— И това отново ни връща към кмета, така ли?
— Може би да, може би не — отвърнах. — Но ако моят прапрадядо бе подпалил града, за да си напълни джобовете, аз със сигурност щях да съм обезпокоен до такава степен, че бих бил способен да убия.
22
Родригес си тръгна малко след пет и половина. Ние с Рейчъл се настанихме във всекидневната. Слушах вятъра, който свиреше през счупеното стъкло, а тя пиеше от уискито ми и гледаше мрачно, подвила крака под тялото си. След известно време станах и отидох в спалнята да се облека. Когато се върнах, Рейчъл беше облякла палтото си и чакаше до вратата да я закарам у дома. Улиците все още бяха пусти. В колата цареше тишина.
— Съжалявам за всичко — промълвих аз.
Очите на Рейчъл останаха сухи. Беше прекалено твърда, за да се разплаче, но усещах, че е много близо. И това правеше нещата още по-трудни.
— Майкъл, какво стана, по дяволите? — прошепна тя. — Защо някакъв мръсник стреля по мен? Защо се озовах гола на пода, а ти точно тогава реши да повикаш приятеля си ченге?
— Помислих, че си мъртва.
Нямаше какво повече да кажа, затова млъкнах и продължих да шофирам. Не след дълго спрях пред къщата й — масивна постройка от сив гранит близо до езерото. Навън все още беше полутъмно. Спрях и се заслушах в шума на двигателя. Той също нямаше какво да каже.
— Лека нощ, Майкъл.
— Лека нощ, Рейчъл. Съжалявам.
— За какво?
— За всичко, което се случи.
— Недей. По-добре забрави.
— И нашата среща ли?
— Всичко.
— Това ли искаш?
Тя извърна глава към стъклото по начин, който би затворил устата на всеки мъж.
— Идеята май не е добра.
— Така ли?
— Може би.
— Значи всичко е ясно.
Останах с впечатлението, че очаква да чуе повече, но това беше всичко, което можех да й кажа. След кратка и скована прегръдка тя слезе от колата. Изчаках я да си влезе и потеглих. На половин пряка по-надолу видях един ръждивочервен додж „Монако“, спрял до пожарния кран. Спрях до него и смъкнах стъклото.
— Следиш ли ме, детектив?
Дан Мастърс духаше някаква течност, която вдигаше пара от картонената чаша в ръцете му.
— Качвай се — промърмори той, без да ме гледа.
Паркирах на разрешеното място зад него и се прехвърлих в колата му.
— Добре направи, като я изчака да влезе — рече той.
— Така ли мислиш?
— Идеята беше добра.
— Защото се е почувствала сигурна?
Мастърс изсумтя и запали мотора.
— Това ли беше всичко, на което си способен, Кели? Не ти ли мина през ума нещо от сорта на „По тази жена стреляха в дома ми и аз трябва да направя нещо!“ или „Искам да продължа да се виждам с нея, въпреки че изобщо не съм от нейната класа“? Нищо от това ли не мина през тъпата ти глава, любовнико?
Детективът въздъхна, отпи от странната течност в чашата си и стисна устни. После включи на скорост и потегли.
— Родригес ти е разказал всичко — промърморих аз.
— Разбира се, че ми разказа. Докато беше горе при теб и съдийката, аз огледах наоколо.
— И какво откри?
— На един тип му духаха в страничната уличка.
— Толкова ли е важно това?
— Беше общински съветник.
— Аха, ясно.
— Женен. Мацката му беше обикновено работещо момиче.
Погледнах го. Точно навреме, за да забележа усмивката му.
— Спрях му такси, за да се прибере у дома.
— Браво на теб.
— Точно така, сър. Гладен ли си? Аз се нуждая от закуска. Да вървим в „Темпо“.
„Темпо“ беше утвърдено заведение, с прост бизнес план: да работи цяла нощ, за да поеме клиентите около Ръш Стрийт. Хората, които излизат от нощните барове, обикновено не са придирчиви към това, което е в чинията. Ако не мърда, значи можеш да го полееш с малко кетчуп и да се опиташ да го сдъвчеш. Настанихме се в едно сепаре близо до входа. Аз си поръчах бъркани яйца, а Мастърс се задоволи с препечени филийки и кафе.