— Да.
Послуша известно време, изсумтя няколко пъти, след което придърпа салфетката и започна да пише с бясна бързина.
Скоро я изписа и махна към моята. Поставих пред него цялата купчина и той продължи да пише. Аз довърших бъргъра си, а след това и бирата. Джейкъбс щракна капачето на телефона и се изправи.
— Искаш да знаеш с какво се занимава Удс, така ли?
Кимнах.
— Тогава да вървим.
Последвах го към изхода. Вероятно беше получил новина, достойна за първа страница. Може би за начините, по които се уреждат проблемите в Чикаго.
4
Качихме се в колата, заобиколихме квартала и спряхме пред сградата на „Трибюн“. Джейкъбс хлътна във входа и скоро се появи обратно с черен сак в ръце. Потеглихме на юг по „Мичиган“.
— Карай към центъра — нареди Джейкъбс.
Насочих се към моста на Мичиган Авеню. Репортерът започна да говори, без да вади клечката за зъби от устата си.
— Одеве ми се обади едно от приятелчетата на Удс.
— И той ли е уреждач?
— Всъщност той работи за Удс, но все тая. Даде ми малко информация от своята област. Може да се окаже добра.
Стигнахме до централната част на града и поехме на юг по Уелс Стрийт. От двете ни страни фучаха забързани таксита, над главите ни изтрака мотриса на електрическата железница, сипеща ярки искри.
— Спри на пресечката между „Ласал“ и „Уошингтън“ — промърмори Джейкъбс. — Там ще чакаме.
Изпълних заповедта, питайки се какво точно ще чакаме. Вероятно отгатнал въпроса, моят спътник се зае да запълва белите полета.
— Както вече споменах, тези момчета получават заповеди директно от кмета. На практика именно те му вършат мръсната работа, включително и по лични въпроси. Но понякога прибягват и до медиите.
— В техническия смисъл на думата?
— Точно така. Репортери като мен, които гонят новината. Обажда се някой като Удс. Ние получаваме новина, а те решават някой проблем. Удобно и ефикасно. Оглеждай се за светлосиня краун Виктория, от служебните коли на кметството. — Джейкъбс сведе очи към гъсто изписаната салфетка в ръцете си. — Номер М-3457.
— Кой е този човек? — попитах.
— Имаш предвид човека в колата?
Кимнах. Усмивката на Джейкъбс събуди в душата ми живи картини от скандалното минало на Чикаго.
— Казва се Дейвид Майърс, заместник-директор на Отдела за авиация в общината.
— За пръв път чувам за него.
— Защото не върши абсолютно никаква работа. Синекурна длъжност за сто и петдесет бона годишно. Всеки ден обядва в Юниън Лийг Клъб, притежава вила на Гранд Бийч и тича презглава, щом кметът го повика.
— Страхотно.
— Аха. Но Дейвид има и едно нещо, на което му се пика проблем. Всъщност два са… — Пред очите ми се вдигнаха два костеливи пръста. — Първият се нарича пиячка — прегъна се единият от тях. — Човекът дори закусва с течна храна.
— А вторият?
— Вторият е млада дама на име Маргарет Хърли. Миналата година завърши университета „Де Пол“, специалност „Публична администрация“. Не особено умна, невинаги чаровна. Но е племенница на кмета.
— Изпускам мисълта ти.
— Нещата са прости. Кметът иска да й намери работа и се е прицелил в стола на Дейвид Майърс. Проблемът е там, че няма как да го уволни, защото ще ядоса някои важни особи, най-вече един от вицепрезидентите на „Боинг“. Близък на Уилсън, един от основните спонсори на кампанията му.
— Е, и?
— Намесва се някой от уреждачите на кмета, който се свързва с човек като мен. Аз получавам своята новина, а те намират повод да хванат натясно копелето, без да дразнят онези с дебелите чекови книжки.
Джейкъбс посочи колата, която току-що изскочи от един подземен паркинг и пое по „Ласал“.
— Ето го нашето момче.
Колата на кметството пое на север.
— Дръж се на две коли зад него — разпореди се Джейкъбс.
— Знам как се правят тези неща, Фред. Къде отива?
— Според източника ми на обичайното място. В кръчмата. Разбира се, това съм го чувал и преди.
— Следил си този човек?
— Три пъти.
— И какво откри?
— Засега нищо. Обикаля много. Обича да кара след пожарните коли. Спира в близост до пожара и ги гледа как работят.
— Трябва да има сканиращо устройство в колата си.
— Сигурно. Казах на моя човек, че слагам точка. Ако и днес не се напие, аз съм пас.