— Как си, Майкъл? — попита О’Лиъри. Обичаше да ме нарича Майкъл. Сякаш бяхме стари приятели. Не възразих просто защото ми липсваше енергията да го направя.
— Добре, Джералд. Много добре.
Настанихме се. Патрик Уилсън протегна ръка през масата и докосна рамото ми.
— Доколкото разбрах, между двама ви е имало нещо, мистър Кели.
Погледнах към О’Лиъри, който разглеждаше снимката на Майк Ройко на стената с видим интерес.
— Нямам проблем с Джералд — рекох. — Радвам се, че е тук.
О’Лиъри извъртя голямата си глава към мен и се ухили.
— Нали ти казах, Патрик? Всичко тече, всичко се променя. Давай да вършим работа.
През завесата щръкна носът на един от барманите.
— Пепси? — попита Уилсън.
Носът се набръчка, после проговори:
— Няма пепси. Само кола.
— Добре, кола — кимна Патрик.
Носът изчезна. Минута по-късно една ръка се подаде през завесата. Пръстите стискаха пластмасова бутилка кока-кола. Уилсън я пое и ръката изчезна.
— Е, да започваме — промърмори Уилсън, докато си пълнеше чашата. — Фред сподели част от причините, поради които си поискал тази среща.
— А останалите си научил тази сутрин от чикагската полиция — добавих аз.
— Началникът ни каза за заповедите, издадени срещу Лорънс Рандолф — намеси се О’Лиъри. — За съжаление те не са хвърлили светлина върху убийството на Алън Брайънт. Това, което не разбирам, е защо операцията е била проведена от ФБР. Моята служба би се справила съвсем спокойно.
— Джералд, нека говорим за молбата за среща на мистър Кели — вдигна ръка Патрик Уилсън и се извърна към мен. — Очакваме подробностите, мистър Кели.
— Да започнем с 1871 година — рекох. — Няма писмо. Няма нищо, което да свързва фамилията Уилсън с пожара.
Братовчедът и съветник на кмета отпи глътка кола и прочисти гърлото си. О’Лиъри на свой ред измъкна блекбъри.
— Моля да ме извините за момент — промърмори той, стана от масата и се престори, че отговаря на съобщение, което изобщо не беше получил. Патрик Уилсън го изчака да излезе и отново подхвана темата. Много внимателно, много деликатно.
— Не съм много сигурен за какво става въпрос, мистър Кели.
— Всичко е наред — отвърнах. — Притежавам книгата, която е търсил Джони Удс. Открих какво има в корицата й. Съвсем скоро ще разберете за какво става въпрос. Главното е, че то няма нищо общо с вашето семейство.
Уилсън разтегли лицето си в подобие на усмивка.
— Какво искаш от кмета, мистър Кели?
— Мичъл Кинкейд — рекох. — Човекът, който тревожи кмета. В политически смисъл. — Вдигнах ръка. — Не си прави труда да отричаш. И аз бих се разтревожил от такъв противник. Но днес следобед Кинкейд официално ще обяви, че се отказва от участие в изборите за кмет. Разбира се, ако ние с теб стигнем до споразумение.
Усмивката изчезна от лицето на малкия братовчед. Беше свикнал на пазарлъци, но с тази разлика, че обикновено той диктуваше условията.
— Споразумение няма да има — каза той и хвърли кос поглед към Фред Джейкъбс. — Мисля, че бях категоричен по този въпрос.
— Фред няма нищо общо — промърморих успокоително аз. — След като ти не си в състояние да сключиш сделка, доведи някой, който може да го направи.
На слепоочието на Патрик Уилсън запулсира малка вена. Преброих двайсет удара за около петнайсет секунди.
— Какво искаш, Кели?
— Три неща. Първо, забравяте за вендетата срещу един репортер на име Роулингс Смит. Джейкъбс току-що ми съобщи, че в „Трибюн“ има едно-две вакантни места. Вашата служба ще позвъни в редакцията и ще каже няколко добри думи за него.
Очите на Уилсън лекичко се свиха, най-вече в ъглите. Не знам какво е очаквал кметският емисар, но първото ми условие явно му хареса.
— Друго?
Направих малка пауза, за да си поема дъх.
— Убийството на Джони Удс. Забравяте за него. Никакви обвинения срещу никого. Нито сега, нито по-късно.
Уилсън събра длани и вирна брадичка.
— Ако става въпрос за нещо като неофициален имунитет, имаш го. Какво друго?
— Аз не съм убил Удс. Няма значение дали ми вярваш, или не. Условието е никой да не бъде обвинен. За никакво престъпление, свързано със смъртта му.
Уилсън се облегна назад и очите му огледаха стаята, сякаш търсеше помощ. Просто не можеше да не демонстрира малко позьорство. После се върна към сделката.