— Може би нещата не стоят точно така, Дан.
Освен да блокира парите от застраховката, Винс Родригес беше свършил и още малко работа. Бях го помолил да провери онзи барман в „Големия Боб“. Името му беше Крис Грейнджър. Извадих криминалното му досие и го сложих на масата. Джанет го разтвори.
— Твоят приятел барманът — рекох. — Колко от синините ти носят неговия подпис?
Тя не сметна за нужно да отговори. Мастърс грабна папката и плъзна очи по текста.
— Въоръжен грабеж, дребни кражби, изнудване. Три пъти арестуван за физическо насилие. — Ченгето вдигна глава: — Какво искаш да кажеш?
— Част от побоищата са истински. Вероятно повечето. Предполагам, че Удс редовно я е налагал. Но недостатъчно.
Мастърс остави досието, от което надничаше снимката на бившия пандизчия.
— Искаш да кажеш, че е наела Грейнджър?
— Седмица преди убийството на Удс тя е ходила три пъти в бара — свих рамене аз. — Веднъж самият аз я засякох там. Според собственика Грейнджър е дрънкал за някакви пари, които щял да получи срещу услуга на симпатична клиентка. А след това щял да я подреди както трябва, безплатно. Мисля, че последният побой е негова работа. Същият, който ме накара да отида в къщата на Джони Удс.
— Тя беше пребита почти до смърт, Кели.
— Това е било част от плана. Той е можел да се реализира само ако нещата изглеждат грозни. И истински. За да убедят мен, полицията и всички останали.
Джанет кръстоса крака и докосна скулата си с длан.
— На това му се вика телесна повреда, Майкъл.
— Точно така — кимнах. — И ти си го знаела още от самото начало. Нека те попитам нещо: доколко истински бяха тези телесни повреди?
— Той ме удари, Майкъл. Джони ме удари.
— Доскоро казваше „той ме би“, а не само „удари“.
Джанет сведе очи към пода и се зае да изследва пукнатините в живота си. Някога бяхме влюбени и много млади. Днес вече нямаше нищо. Клиентката ми просто нямаше с какво да ме привлече. И го знаеше.
— Кой натисна спусъка? — попитах.
Джанет не вдигна очи. Тейлър започна да почуква с крак, а аз продължих да говоря:
— Предполагам, че първоначалният план е включвал стриктна самозащита. Ти ме наемаш, запознаваш ме с характера на насилието. Няма значение дали следите от това насилие са дело на Джони или на човек, когото си наела. Ти застрелваш Джони, аз давам показания за това, което съм видял. След което всякакви обвинения срещу теб отпадат. Пропускам ли нещо?
Отново не получих отговор.
— После Тейлър открива револвера в офиса ми и двете заедно измисляте нещо по-хитро. Защо да рискувате с тезата за самозащита, когато можете да заковете някой като мен? При това със собствения му револвер?
Погледнах към Мастърс. Той гледаше момичето. Отново насочих вниманието си към Джанет.
— Онази нощ в дома ти беше част от плана.
Джанет най-сетне вдигна очи.
— Искахме да преспиш у нас — сви рамене тя.
— Съседите обичат да надничат през прозорците, нали? Преценила си, че със сигурност ще ме видят, когато си тръгвам. Автоматично се превръщам в твой любовник.
— Не сме планирали появата на Джони пред къщата. Странното е, че той нито веднъж не ми спомена за това.
— Чия беше идеята, Джанет?
Тя наклони глава и издуха нова струйка дим към бъркотията помежду ни.
— Идеята за какво, Майкъл?
— Да ми прехвърлите отговорността за убийството на Джони. Да оставите оръжието ми на местопрестъплението. Да го върнете обратно в офиса ми, след като присъстващият тук детектив безразсъдно го отмъква от помещението за веществени доказателства. Предполагам, че и полицията е била своевременно информирана.
По-скоро почувствах, отколкото видях как Мастърс трепва. Някак не ми се вярваше, че за пръв път чува за връщането на револвера зад книгите в офиса. Продължих да говоря на Джанет, търпеливо очертавайки контурите на цялата операция.
— Предполагам, че това е работа на момиченцето, което седи ей там — махнах към прозореца аз. — Тя дори ми изпрати книгата на Джони, смятайки, че все още съм в затвора. Ако някой от пазачите бе открил бележката й, щях да се накисна още повече. Това стига ли ти?
Джанет пусна цигарата си в празната бирена бутилка и се извърна към стената. Мастърс опря длани на коленете си и се втренчи в обувките си. Тейлър гледаше през прозореца и слушаше музика. За известно време останахме неподвижни: аз, двете ми клиентки и измореният до смърт детектив. Правехме усилия да гледаме навсякъде другаде, но не и един в друг. После Мастърс стана да си върви. Клиентките ми — също. На прага детективът ме дръпна встрани.