— Майкъл?
Гласът долетя някъде отстрани и отзад. Станах и се обърнах. Рейчъл Суенсън беше облечена в късо черно палто. Косата й беше прибрана под кафява шапка. Бузите й бяха зачервени, сякаш беше плакала.
— Здрасти — рекох.
— Здрасти. Извинявай, не исках да те безпокоя.
— Не ме безпокоиш.
Макар и трудно, разговорът потръгна.
— Отбих се заради рождения й ден — поясних аз.
— Знам. Никол ми каза.
Стрелнах я с очи, но тя гледаше право пред себе си.
— Какво ти е казала?
— За вас двамата. Как сте обядвали след рождения й ден.
— Наистина ли?
— Да, Майкъл. Сподели, че това са били най-хубавите мигове в живота й.
Наведох глава. Рейчъл уви ръка около кръста ми. Притиснах я до себе си и бавно я поведох по алеята.
— Всичко ли е наред около Кинкейд? — попита тя.
— Да, оказа се, че всичко е наред.
— Благодаря за доверието — промълви тя.
После спря и ме целуна по бузата. Лекият ветрец ни изтласка от гробището по посока на Кларк Стрийт. Аз затворих очи и вдигнах лице към топлите слънчеви лъчи. Чикагската зима най-после беше отстъпила. За пръв път от дълго време насам усетих приближаването на пролетта.
Отворих очи.
— Обичаш ли кученца?
Рейчъл се усмихна и кимна. Отново се спрях и огледах тази красива жена, която можеше да казва толкова неща с мълчанието си. Повдигнах брадичката й и я целунах по устните. И ето че забравихме света, вкопчени един в друг. После поехме към едно заведение, което се наричаше „Таверната на Джинджърман“. Поръчахме си бира. Беше студена, отлична на вкус. Държахме ръцете си под масата и говорехме за бъдещето. После дойде време да се прибираме. У дома.
Епилог
Не знам защо исках да знам. Може би заради едиповия комплекс, скрит в душата на всеки от нас.
Беше четвъртък, рано сутринта. Малко повече от два месеца, след като Джанет Удс и дъщеря й бяха напуснали града. Рейчъл Суенсън кротко спеше до мен. Дишането й почти не се чуваше. Измъкнах се безшумно от леглото, прехвърлих се във всекидневната и вдигнах слушалката. Един час по-късно разполагах с листа хартия, който ми трябваше. Според копието от акта за раждане в общинските архиви тя е била кръстена Тейлър Колинс (моминската фамилия на Джанет) на 4 август 1990 година. Това означаваше, че Тейлър Удс е на шестнайсет години, а не на четиринайсет — както твърдяха двете с майка й. Означаваше също така, че Джанет не беше направила аборта, за който спомена, преди да ми стане клиентка. От всичко това следваше, че Тейлър може би ще се окаже моя дъщеря.
Рейчъл се размърда в леглото и аз побързах да пъхна акта за раждане в най-долното чекмедже на бюрото. Е, вече знаех това, което исках. Но, подобно на Едип, нямах никаква представа докъде ще ме отведе то. Нито пък дали съм готов за подобно пътуване.