— Често ми се случва. Но виж. — Посочих лицето си, а после и неговото. Виждаш ли?
— Белезите ми? Мислиш, че това значи, че съм убил някого?
— Отначало така си мислех, да. — Можех да се закълна над купчина Библии, че феята под леглото ми ме насочваше към него. Неговите белези бяха точно като моите одрасквания. А после и Николет, която предсказа русата коса и татуировката с числото осем…
— Чарли — каза Джема, гласът й бе остър от предупреждение, — той е претърпял инцидент, когато е бил на девет.
— Мда, казва му се… Чакай, на девет? — Огледах го. — Получил си тези белези, когато си бил на девет?
— Да, видял е малко момиче да пада и да умира, но докато полицията стигне до тях, нея я е нямало.
Възможно ли беше да е било същото момиче?
— Тя ли те одраска?
Той се намръщи насреща ми.
— Откъде знаеш?
— На колко години беше тя? Това момиче?
— Не знам. Беше тъмно и тя беше мръсна. Беше облечена с нощница.
— Предположи.
— Шест. Може би седем. Не съм сигурен.
— Опитал си да я спасиш — казах, когато осъзнах.
Той сведе поглед към пода.
— Мда, е, провалих се.
Видях празна маса и поведох групата ни натам. Бързо, защото и още някой се опитваше да я заеме. Изпреварих ги и издърпах стол.
— Седни — казах на полицай Пиърс. — И обясни.
Глава 17
Като четеш това, ти ми даваш кратък контрол върху ума ти.
— Бях от момчетата скаути — обясни Уайът, — лятото стоях при баба и дядо в Елида, а моята група бяха отишли да лагеруват в Били Хлапето Спрингс.
— Не съм чувала за това място — казах аз, вадейки телефона си, за да го потърся.
— Не си прави труда. Търсил съм го на всяка съществуваща карта. Не съм сигурен дали изобщо е било официално име. Просто така го наричат всички от околността. То е малка пещера по средата на нищото с езеро в нея. Спомням си, че водата блестеше зелена като лайм.
— Зелена като лайм? Близо ли е до Розуел? Там имат доста извънземни неща.
— Да, там е, но не мисля, че извънземните имат нещо общо с водата. Както и да е, бяхме на къмпинг там и се събудих посред нощ. Трябваше да отида до тоалетната, така че си обух обувките и отидох до върха на скалата над пещерата. Водата блестеше. Беше невероятно. Седях там и го гледах, погледнах към звездите, към пълната луна, всичката тая природа. После си помислих, че чух нещо. Като драскане и скимтене. Извиках, но никой не отговори. Така че легнах по корем и погледнах в пещерата. Там имаше момиче.
— Тя беше в пещерата? — попитах аз.
— Не, тя се опитваше да се изкатери по скалата, която обгражда пещерата. — Той наведе глава, потънал в размисли. — Гледайки назад си мисля, че може да е видяла лагерните ни огньове, че се е опитвала да се добере до тях. Както и да е, пресегнах се да й подам ръка. Продължавах да й повтарям да я хване, но тя дори не знаеше, че бях там, докато ръката ми не докосна нейната. Тя подскочи, вдигна поглед към мен, очите й бяха огромни. Беше ужасена.
Усетих вълна от мъка да го прерязва. Дори след всичките тези години, всичко това му бе повлияло дълбоко.
— Продължих да се опитвам да я накарам да хване ръката ми, но отначало тя не искаше. Мислех, че ще слезе обратно долу по скалата, но после трябва да е осъзнала, че не съм заплаха за нея. Тя сложи ръка в моята и я дръпнах. Но тя се плъзна и се залюля настрани. — Той отпи глътка вода, преди да продължи.
Джема сложи ръка върху неговата.
— Това е нещото, за което не можеше да говориш с мен — каза тя. — Тази част.
Той кимна.
— Тя висеше над пещерата и ме теглеше със себе си. Опита се отново да стъпи, но после извика. Падаше или беше теглена. Не можех да съм сигурен. Хвърлих се към нея и тя протегна другата си ръка към мен, но пропусна. — Той прехапа устна. — Аз пропуснах. Ноктите й задраха лицето ми и тя падна.
— Съжалявам, Уайът — каза Джема.
Но той беше потънал в спомените си. Взираше се във водата, докато те изплуваха и ги улавяше.
— Нямаше звук — каза той. — Скалата не беше толкова висока. Може би около шест метра или там някъде. Би трябвало да я чуя като падна. — Той се отдръпна в себе си и осъзнах, че това не беше просто болезнен спомен, но и травматичен. — Осъзнах, че там имаше и още някой. В мрака. Чух дишане да отеква в пещерата и бях ужасен, че може да е планински лъв или нещо подобно.