— Какво направи? — попитах, знаейки много добре, че не е било планински лъв или нещо подобно. Но и той го знаеше. Дори тогава е можел да открие разликата.
— Изтичах за помощ — каза той, агонизиращата болка бе видима в изражението му. Раните, които носеше вътре в себе си, бяха много по-дълбоки от белезите, които му напомняха за онази нощ. — Оставих я там.
Джема стисна ръката му, когато чичо Боб стана, за да отговори на обаждане.
— Полицай Пиърс… — започнах аз, но той ме прекъсна.
— Моля те, просто Уайът.
— Уайът, това може да прозвучи много странно и не мога да обясня откъде го знам, но съм абсолютно сигурна, че има връзка между това момиче и общия гроб, който беше намерен на юг.
Той премигна насреща ми недоверчиво.
— Как е възможно това?
— Каза, че си бил на девет?
— Да.
— И сега си на тридесет и една?
— Да, така е.
Боже, мразех математиката.
— Добре, това значи, че онази дупка е на поне двадесет и две години. Чудя се дали момичето, което си видял, не е била първата жертва на убиеца.
— Защо изобщо ще направиш такава връзка? Изворите са на повече от триста километра източно от тук. И на повече от сто и шестдесет от общия гроб на юг.
О-о. Тази част беше сложна. Погледнах към Джема, после към чичо Боб, на когото не му пукаше, защото все още беше на телефона, но Куки беше тази, която оправи нещата.
— Виж — каза тя, заемайки поза, — просто трябва да й имаш доверие. Тя разрешава много случаи заради инстинктите си, защото те никога не грешат.
Това беше малко преувеличено, както изтъкна и Уайът.
— Сбърка за мен — каза той.
— Почти никога — поправи се тя.
Джема кимна.
— Куки е права, Уайът. Чарли просто знае някои неща. Странно е. Като свръхестествено или нещо подобно. — Тя изсумтя. — Не че е свръхестествена. Това е абсурдно. Не е като да вижда духове или да говори с мъртъвци или нещо подобно.
Така и никога не схвана концепцията да спре, когато има преднина.
— И има проблеми. Като че винаги е забъркана в неприятности.
Ахнах.
— Не съм. И освен това, ти излизаш с тип, който можеше да е сериен убиец. Какво си мислеше?
Тя зяпна насреща ми, после почна да ломоти, след това вдигна ръце, напълно раздразнена.
— Използвай свои думи.
— Той не е сериен убиец.
— Да, но ти не го знаеше — казах, тотално печелейки.
— О… боже мой. — Тя беше издразнена. — Защо се превръщам в четиринадесетгодишна всеки път, когато съм около теб?
— Причинявам го на много хора.
— Току-що се обадиха от лабораторията — каза чичо Боб, прекъсвайки ни. — Петролът при гроба е използван и е от всякакъв тип, моторно масло, мазнина за готвене, индустриални смазки… Мислят, че е бил подготвен за рециклиране и вместо това шофьорът на камиона го е изсипал там на земята.
— Добре, защо точно на това място?
— Не знам, тиквичке. Все още работим по въпроса.
Той се върна към говоренето по телефона.
— Защо ходиш на терапия? — попитах Уайът.
— Чарли — каза Джема, карайки ми се отново.
— Всичко е наред, Джем. — Той отново се фокусира върху мен. — Според супервайзора ми, имам проблеми с гнева.
— И защо ще си мисли така?
Устата на Джема се стегна в тънка линия, възпирайки ме.
— Не е нужно да говориш за това, Уайът, ако не ти е удобно.
— Не, така или иначе няма значение. Всеки, който има лаптоп, може да го намери. Според отдела, имам проблем с мъже, които използват насилие над жени. Използвах сила, за да поваля на земята мъж, който удряше жена си със стик за голф.
След като ахнах учудено, казах:
— Е, браво на теб.
— Мда, ами, той има пари и връзки. Едва не си загубих работата. Но ако не ми бяха наредили да ходя шест месеца на терапия, нямаше да срещна Джема.
Харесвах го.
— Да знаеш, у дома имам всичко. Всичките ми записки. Разследвах случая с момичето малко вманиачено откакто станах ченге. Трябва да се връщам на работа, но…
— Това има предимство — каза чичо Боб. — Ще се обадя на сержанта ти и ще му кажа, че помагаш с текущо разследване.
— Перфектно — казах аз, плясвайки с ръце. — Значи ще тръгнем от там. След като хапнем, разбира се.