Рейес донесе задушено със зелени чушки и няколко кесадили, които да си разделим. Изпърхах с мигли и му обещах да го възнаградя после. Не беше чудно, че се отъркваше в мен, докато помагаше на сервитьора с чиниите ни. Такъв развратник беше.
— Та, какво направи след това? — попитах Уайът, след като поех хапка от задушеното.
— Събудих възпитателите — каза той, топейки кесадилята си. — Те се обадиха в офиса на шерифа. Дойде един заместник. Един. — Той избърса устата си със салфетка. — Това беше. Продължих да се опитвам да им кажа, че в района има изчезнало момиче, но никой не ми повярва. Заместникът всъщност намекна, че съм бил одраскан от енот или койот, или нещо такова.
— В тяхна защита — казах, — тези драскотини трябва да са били прекалено дълбоки, за да са от нокти, имайки предвид белезите ти.
— Не съвсем. След всичко случило се, драскотините се инфектираха. Родителите ми трябваше да дойдат да ме вземат от къщата на баба и дядо онова лято, за да ме заведат на лекар в Албакърки и трябваше да мина курс с инжекции против бяс, защото заместникът от онази нощ не можеше да различи следи от койот и следи от човек.
— О — казах аз. — Това е гадно.
— И все пак той откри следи от гуми, които не бяха от нашия автобус.
— От какво са били?
— Някои от другите хлапета помислиха, че сме видели пикап на следващата сутрин, но заместникът каза, че вероятно е бил някой помощник в ранчо.
— Помощник в ранчо? — попитах, отпивайки студен чай. — Били сте в ранчо?
— Да. Но проучвах. Не мога да открия никаква връзка между изчезнало момиче и помощник в ранчо.
— Чие беше? Мястото, на което сте били?
— Семейство на име Найт.
Напрегнах се. Предимно, за да не падна.
Чичо Боб беше толкова шокиран, колкото бях и аз.
— Общият гроб е в ранчо, което е собственост на семейство Найт.
— Без майтап? Чакайте, помня нещо такова. — Той затвори очи и се замисли. — Да, онова ранчо е било собственост на Карл Найт и си спомням, че открих, че той е имал брат, който имал ранчо на юг в Ню Мексико.
— Братя? — попитах, развълнувана, че стигаме до някъде. Може би не до солидна присъда, но все до някъде. — Бих казала, че сега имаме доста солидна връзка.
Чичо Боб кимна и започна да търси номер в указателя на телефона си. Той стана, за да се обади да съобщи какво сме открили. Никаква идея на кого. Куки се размърда на мястото си и плесна с ръце, развълнувана да участва в мисията. Все още бяхме много далеч от това да имаме заподозрян, но се приближавахме все повече към истината, а жените в апартамента ми заслужаваха поне това.
— Значи — казах на Уайът, — каза, че си бил обсебен? Намери ли нещо за момичето?
— Ъм, малко, да.
Надеждите ми се понесоха като хвърчило на вятъра.
— Имаш ли име?
— Не.
И се разбиха при приземяването.
— Но вкъщи имам тонове материали от проучването. Добре дошла си да ги прегледаш.
— Трябва да призная, полицай Пиърс, в момента малко те обичам.
Джема се усмихна, познавайки печата с одобрението ми, когато го видя.
Отправих му най-добрата си усмивка.
— А сега? Дали сега ще е добър момент да се помотаем у вас?
Той се подсмихна.
— Разбира се, ако сте съгласен, сър.
Чичо Боб затвори телефона и кимна от все сърце.
— Повече от съгласен. Ще се видим направо там.
Той си тръгна, за да проведе още един разговор. Този мъж си обичаше телефона.
Всички заедно отидохме в дома на полицай Пиърс. Беше взел под наем малка къща с две спални в Ноб Хил. Беше хубав квартал, стар и добре установен. Чичо Боб влезе, все още говорейки по телефона. Затвори, когато влязохме вътре.
— Добре, Тафт продължава да действа по следите ни и се свързах със специален агент Карсън, за да запозная и нея със случващото се.
— Супер — казах. — Тя ще ме хареса още повече.
— Искам само да те подготвя — каза Уайът на Джема, докато се отправяхме към задната спалня.
— За какво? — попита Джема.
— Помниш ли, когато ме попита дали съм способен да оставя онази нощ в миналото и аз казах „да“?
— Помня — каза предпазливо тя.
— Е, може да съм преувеличил.
Той отключи и отвори вратата. Стотици листи покриваха всяка възможна повърхност. Прозорецът беше покрит със стари изрезки от вестници и снимки. Имаше дузини рисунки на огромни очи, скрити зад кичури руса коса. Беше доста добър художник и беше търсил с години. Това момиче никога не го беше напуснало. Очевидно се чувстваше отговорен за изчезването й, което не можеше да бъде по-далеч от истината.