— Виж — казах, сочейки стената зад него, — там няма камера. Но имаш една там. — Завъртях ръка, със стегнат лакът, немърдащи пръсти, крак вдясно. — Виж, там има камера. Обаче тази камера не може да запише всичко случващо се в тази… — Посочих обратната страна на стаята с лявата си ръка. — … част на стаята. — Най-накрая свалих ръце. — Имам чувството, че мерките ви за сигурност не са каквито трябва да бъдат, капитане. — Не казвай Джак. Не казвай Джак. Не казвай Джак.
Устата му се превърна в мрачна линия. Той се обърна и си тръгна, без да издаде онова, което му се искаше да каже. Чудесно. Сега цял ден щеше да ме гризе любопитство. Не много, но все пак.
Старият ми приятел и враг, Дейвид Тафт, се изсмя зад гърба ми. Буквално.
— Кълна се, Дейвидсън, със сигурност знаеш как да създаваш приятелства и да влияеш на хората.
Обърнах се към него, когато седна на бюрото си.
— Ако не внимаваш, ще кажа на сестра ти, че пак излизаш с онова момиче на повикване от Покипси.
Той отрезвя и метна притеснен поглед през рамо.
— Не е вярно. Откъде знаеш за това?
Със захаросана усмивка, аз намигнах и казах:
— Не знаех.
Той затвори очи и наведе засрамено глава.
Изцъках насреща му.
— Всеки път се хващаш на това.
Джема влезе в управлението, докато излизах, вероятно за да види своя мъж. Тази мисъл ме радваше. Тя не ходеше много по срещи, въпреки че беше великолепна. Имаше нужда от разсейване от нещастния си, самотен живот, преди да започне да събира улични котки.
Уайът я видя и тръгна към нас. Виждайки белезите му, се зачудих за феичката ми, Фейт Ингълс. Тя ме беше изпратила право при него. Откъде можеше да знае, че той разследваше случая? Или може би не знаеше. Може би имаше друга причина. Вероятно той беше последният човек, когото беше видяла, преди да умре, който се бе опитал да й помогне. Който бе рискувал живота си, за да й помогне. И все пак трябваше да измисля защо жените все още бяха в апартамента ми. Какво искаха или имаха нужда?
— Трябва да те помоля за услуга — казах на Уайът, когато той се приближи и се усмихна сладко на Джема. Вероятно не искаше да прави сцени пред момчетата, затова запази поздрава си цензуриран.
— Давай — каза той.
Джема повдигна подозрително вежда. Какво толкова казах?
Чакай, какво щях да кажа? Не можех наистина да го помоля да дойде да се срещне с призрака на момичето, което се беше опитал да спаси. Затова импровизирах.
— Трябва да провериш нещо вкъщи. Имам течащ кран. — О, боже мой, бях толкова добра в импровизацията.
Стойката му казваше „Объркан съм“, но очите му казваха „Какво?“
— Всъщност не поправям течащи кранове.
— Моля те. Никога повече няма да те моля за нищо.
— О, не — каза предупредително Джема, — никога не вярвай на това. Ще те хване да боядисваш или да местиш кашони, или да заравяш съседа й, преди да се усетиш.
Сякаш изобщо не ме познаваше. Никога не бих го накарала да боядисва.
Срещнахме се у дома и въведох Уайът в хола. Джема знаеше, че Фейт бе в апартамента ми, но срещата между Уайът и Фейт можеше да се окаже трудна. Но пък първо трябваше да я открия. Не беше под господин Уонг.
— Хммм — казах, оглеждайки се наоколо, — тази течаща тръба изглежда не е тук. Да опитаме в спалнята.
Уайът отправи на Джема въпросителен поглед, после ме последва.
— Да знаеш, всички казват, че си луда.
— Наистина ли? Това е странно. Но какво ще кажеш да се съгласим с това?
— Става.
Застанах на ръце и колене и погледнах под леглото. Разбира се, Малката Мис Слънчице лежеше свита под леглото ми, огромните й сини очи се взираха в мен. Изправих се.
— Открих я! — После легнах по корем и й отправих най-добрата си усмивка. — Здравей, прекрасна — казах, протягайки ръка. — Доведох някой да те види.
Тя се отдръпна от мен, изгледа ме така, сякаш бях убиец с брадва. Гадост. А си мислех, че сме приятелки.
Поне Артемида се радваше да ме види. И още по-радостна от това, че бях на пода. Бутна ме с лапа, малката й опашка на практика вибрираше от ентусиазъм. Почесах я по ушите и се сгуших във врата й, преди отново да изскоча над леглото.
— Ще трябва сам да погледнеш.
Когато Артемида се метна отгоре ми, събаряйки ме на пода, извиках:
— Всичко е наред. Добре съм.
Уайът заобиколи леглото и видя нещо, което можеше да бъде обяснено само като някакъв вид гърч. Бях обвила ръце около главата на Артемида и гризях ухото й, но веднага спрях, когато го видях, опитах се да я избутам от себе си възможно най-равнодушно.