Марв се заизкачва, докато не се озова надвесен над мен. Може и да се е люлеел, но най-вероятно аз не можех да виждам ясно. Беше си превързал врата с парцал като онези, които използваха механиците.
— Не трябваше да го правиш.
Все едно не го бях чувала преди.
После донесе горелка. Като онези, които използваха механиците. И знаех, че животът ми ще стане много по-зле.
— Да видим как ти харесва това — каза той, натискайки бутона на малката горелка, докато върхът й не блесна в синьо сияние. То издаде зловещ звук като тихото съскане от изтичащ газ. С кипяща омраза, блестяща в очите му, той коленичи до мен. Онова Y на слабините ми привлече вниманието му и той спря. Все още обмисляйки го. Отново погледнах нагоре към Фейт, но тя бе изчезнала. Не, не изчезнала. Погледнах надясно. Тя беше до мен, гледайки с тих ужас, брадичката й беше набръчкана.
Не можех да я оставя да види това.
Огънят от горелката оставяше сини линии във въздуха. Не можех да накарам света ми да спре да се върти, но не можех да позволя на Фейт да види това.
— Ако си разтвориш краката, ще изгася горелката и ще се наслаждаваме на остатъка от живота си заедно.
— Предпочитам да изгоря, благодаря. — Големи думи от някой толкова изплашен, тя беше на път да се напишка, но да му доставя удоволствието да види ужаса ми, беше повече от онова, което можех да понеса в момента. Разбира се, щом това огнено връхче оставеше чудна следа по кожата ми, вероятно щях да си променя мнението.
— Много жалко. — Той остави горелката. Пламъкът угасна щом той пусна копчето. После се изправи отново, взе още нещо и се върна обратно. — Можеше да поживееш още час или два.
Той хвана с две ръце червена пластмасова туба с гориво и я разклати, окъпвайки ме с леденостудената течност. Иронично, след като щеше да ме изгори жива. Проклятие. Николет не каза нищо за изгаряне. Свих се на топка и се опитах да предпазя лицето си, да попреча да ми влезе в очите. Пареше, когато попадна върху разкъсаната плът на гърба и дупето ми, а аз изпищях през стиснати зъби и затворена уста.
Той остави тубата с гориво и отново взе горелката. Запали я с едно натискане на бутона. Пристъпи по-близо. Коленичи.
Странно, винаги се бях чудила какво би било да изгориш до смърт. Бях виждала хора да се подпалват по телевизията. Това ме ужасяваше. Дали съжаляваха щом огънят пламнеше?
Исках да се извиня на Фейт, но ръцете ми все още бяха вързани на гърба. Нямах представа какво бе използвал, но не можех да се измъкна.
Горелката пламна по-близо и очите на Фейт се разширяваха, докато не я видях през море от огън, когато избухнах в пламъци.
Глава 20
Дойдох на този свят, покрита с чужда кръв и пищейки. Не ме е страх да си отида по същия начин.
Не.
Това нямаше да се случи.
Все още имах да върша много неща.
Събрах и малкото си сила, оставих я да се завихри и да нарасне в мен, после я изпратих да погълне горещината като дракон. Абсорбирах огъня, вдишах го, наслаждавайки се докато се пропиваше във всеки сантиметър от тялото ми. Колкото бързо пламна огънят, той изгасна още по-бързо. Помислих си дали да не почакам реакцията на Тайдуел, за да видя дали изражението му ще бъде по-скоро изненадано или убийствено разгневено. Но реших докато съм тук да довърша започнатото. Протегнах се отнякъде дълбоко в себе си, хванах главата му от двете страни и завъртях. Вратът му се счупи, преди още да осъзнае, че съм изгасила огъня, и падна тежко, лицето му се блъсна в релсите и отскочи, докато не се отпусна безжизнено като безжизнена купчинка от плът и кръв.
Това значеше, че бях убила двама човека. Двама мъже, които изпратих в ада. Бащата на Рейес щеше да се гордее.
Фейт се хвърли напред и обви малките си ръчички около врата ми. Почти се засмях, но моето аз от плът и кръв се беше върнало и болката бе проникнала във всяко кътче на тялото ми. И панталоните ми бяха смъкнати.