Но сърцето ми туптеше. Кръвта ми пулсираше. Нямаше съмнение, бях жива. После вечерта ме застигна. Никога не съм била толкова близо до смъртта — е, до себе си — преди. Очите ми запариха от емоциите и от горивото и зарових лице в зацапаната, кална коса на Фейт. Но все още бях вързана и връзките се впиваха в китките ми. Ако не знаех по-добре, щях да се закълна, че беше използвал някакъв стоманен кабел. Така че си лежах там, полугола и вързана. Можех да строша човешки врат, но не можех да се развържа.
Не смеех да призова Ейнджъл, ако това изобщо беше възможно. Винаги искаше да ме види гола, но не и така. Да ме види така щеше да го разтревожи за дълго време. И не исках да призовавам и Рейес. Дори не знаех дали мога. Със сигурност не исках Куки или Джема тук. Никога нямаше да го превъзмогнат. Не, единственият, който можех да оставя да ме види така, беше чичо Боб. Бяхме се разбрали и той можеше да живее, виждайки ме така, по начин, по който другите нямаше да могат. Той разбираше опасностите на работата. Живееше с това знание всеки ден.
Усетих телефона в предния ми джоб, повече от малко шокирана, че Тайдуел не го беше взел. С Фейт, висяща на врата ми, завъртях вързаните си ръце, изпъвайки едната си ръка напречно на гърба като акробат, докато успях да го стигна. Изваденото ми рамо изпротестира. Болка се стрелна през мен, докато едва не извиках, но сключих палец и показалец върху телефона и дръпнах. Хвърляйки поглед през ханша си, едва можех да виждам от Опасност и Уил. Хванах го внимателно с треперещи ръце, изплашена да не го изтърва през дъските на прелеза върху пътя долу. После извих глава, докато можех да видя екрана. Беше пукнат, но телефонът изглежда все още работеше. Фейт седна назад, балансирайки на пръстите на краката си, както обичаше да прави, и задържа ръка върху главата ми, сякаш да ми каже, че беше тук.
Светът беше забавил ход, но зрението ми все още беше замъглено, позата ми все още беше извита така, че да направи трудно откриването на Чибо в списъка с контактите. По скалата от едно до за-бога-това-е-трудно, бих му дала дванадесет. Скролнах до нещо, което приличаше на Ч-тата и най-накрая открих името му. После, опитвайки да избърша очите си в остатъците от блузата, аз натиснах номера му, пуснах телефона върху дъските на прелеза и се завъртях, докато не го чух да вдига.
— Чарли? — каза той, когато най-накрая заех позиция. — Отново ли ме набра с дупе?
Гласът му накара да ме залее вълна от облекчение.
— Чичо Боб — казах аз, гласът ми бе накъсан и слаб.
— Чарли, къде си? — Сега той беше нащрек, но започнах да плача.
Отпуснах глава върху металната релса и казах:
— Имам нужда… — Гласът ми секна и ми отне секунда, за да се съвзема. — Имам нужда да дойдеш да ме вземеш.
— На път съм. Къде си, тиквичке?
— При моста — казах, дъхът заседна в гърдите ми. — Но само ти, става ли? Само ти ела.
Фейт ме потупа по косата, докато се опитвах да остана в съзнание, изпаренията от горивото ме правеха още по-замаяна.
— Ранена ли си? — попита той и във фона чух как двигателят му се събужда за живот.
— Убих човек — отговорих, точно преди да пропадна в мрака.
През следващите двадесет минути се събуждах на странни интервали. Това трябва да беше най-малко използвания път в Ню Мексико. Можех да виждам през дъските, но единствената кола, която видях да минава под мен, бе избеляло червено Пинто с кафез за птици върху тавана. Другите пъти се събуждах от звука на щурци или птичи криле, които се размахваха над мен.
— Чарли, говори с мен!
Примигнах, опитвайки се да прочистя главата си. Чичо Боб беше все още на телефона, крещейки насреща ми.
— Добре.
— Обадих се да пратят патрулка.
Срам ме погълна толкова бързо, колкото и пламъците. Панталоните ми бяха смъкнати. Само за това можех да мисля. Панталоните ми бяха смъкнати.
— Само ти — казах отново, умолявайки го.
— Аз ще пристигна пръв. Каквото и да се е случило, ще се справим с него заедно. Но трябва да знам, трябва ли да се обадя на линейка?
— Не. Добре съм.
— Почти стигнах. Мога да видя моста. Можеш ли да видиш фаровете ми?
Претърколих се и едва не извиках от болка.
— Да — казах аз.
— Какво? Чарли, къде си?
Трябваше да изтърпя още едно претъркулване, за да се докопам обратно до телефона.