— Тук съм. Мога да видя фаровете ти.
— Черен джип GMC — каза той, спомняйки си по-ранната ми среща със същия автомобил. — Къде си? — Той спря и вече тичаше.
— На моста съм.
Следващата му дума бе само шепот.
— Чарли — каза той. Отне му момент, но стъпките му прозвучаха отново.
И срамът ме погълна отново. Фейт се бе върнала на поста си върху перилата, докато чичо Боб се втурваше към мен с изваден пистолет. Първо провери пулса на Тайдуел. Не намирайки такъв, той прибра пистолета си и коленичи до мен.
— Боже мой, скъпа, какво е направил той?
— Беше много ядосан.
Той се забори с връзките. Светлини блеснаха в далечината. Патрулката идваше.
— Моля те, побързай — казах аз, ужасена.
— Готово. — Той дръпна металните кабели от китките ми и ми помогна да се изправя, за да мога да си вдигна панталона. Трябваше да ми помогне и за това, внимателно вдигайки бикините ми на мястото им, после и дънките, докато горещи сълзи на унижение се стичаха по бузите ми. — Гърбът ти — каза той, но поклатих глава.
— Рамото ме боли повече.
— Защо миришеш на бензин? — Но видя горелката почти в същия момент, в който го каза. Едно ахване се откъсна от него, когато осъзна какво вижда.
— Извадено е. Можеш ли да го оправиш?
— Какво? Не, скъпа.
— Моля те — казах, докато полицейската кола спираше до джипа на чичо Боб. — Веднъж те видях да го правиш за онова ченге. Знам, че знаеш как.
— Миличка, нямаш представа какви щети са нанесени.
— Моля те.
— Добре, облегни се на парапета.
— Детектив? — каза патрулния изпод нас. Не го познавах.
— Тук горе, полицай. Искам да извикаш съдебния лекар, както и няколко от най-близките ти приятели.
— Да, сър — каза той. Спря фенерчето си върху мен. — Трябва ли да повикам линейка?
— Ще имаме нужда от една, да, след като съдебният лекар дойде.
— Ами за нея?
— Не — прошепнах му аз. — Добре съм. Само искам да си отида у дома.
— Добре сме. Ако само доведеш съдебния лекар.
— Да, сър.
— Готова ли си? — попита ме той.
— Да.
— Добре, ще го направим леко и бавно. Само се отпусни.
Той хвана ръката ми, извъртя я настрани, после издърпа бавно, докато рамото ми не щракна обратно на мястото си. Остър спазъм ме разтърси, после облекчение. Беше мигновено, но след като тази болка я нямаше, онази в крака ми се беше увеличила.
— Добре, сега глезените ми.
Той метна сакото си върху раменете ми, после ме положи обратно към земята и коленичи пред мен. Отне му повече време да свали дебелия кабел от глезените ми, а аз все още бях замаяна, така че се държах здраво за парапета, докато той работеше.
— Чарли, той дали…? — Той потърка лицето си с ръка, после ме хвана за брадичката. — Той насили ли те?
Бях малко изненадана, че този старши детектив би използвал такъв архаичен език за такова отвратително деяние.
— Не — казах, дишането ми се накъса. — Опита се, но не стигна далеч.
Чичо Боб изпусна бавно въздух.
— Чарли, какво, по дяволите?
Но ми беше дошло до гуша от коравата Чарли. Коравата Чарли отиваше на почивка. Бях готова да бъда малкото момиченце, което учеше да кара колело. Онова, което водеше на риболов всяко лято. Онова, на което обясняваше за секса, но това не беше съвсем по негова вина. Бях нападнала запасите му от порно, когато бях на десет. Хвърлих се напред и обвих ръце около врата му. Той задържа главата ми до себе си, вероятно страхувайки се да не ме нарани, и ме държа здраво.
— Сър? — каза полицаят. Той се беше покатерил на моста и ни чакаше. — Съдебният лекар може да се забави два часа, но линейката е на път. Мога ли да ви донеса нещо?
— Не, благодаря, полицай. Ако можеш да отцепиш района, ще съм благодарен.
— Да, сър.
Той сведе поглед към мен.
— Това може да заболи — каза той, изражението му беше изпълнено със съжаление.
— Всичко е наред. — Задържах ръцете си обвити около врата му.
Възможно най-внимателно, чичо Боб ме вдигна на ръце и ме понесе надолу към джипа си. Полицаят се втурна да помогне и асистира при маневрирането ни надолу по стръмния склон към пътя.
— Кракът ти счупен ли е? — попита той, след като ме настани на пасажерското място.
— Не знам. Боли. Но искам да си ида вкъщи.