Изскочих от Мизъри, любимият ми черешово червен Джип Вранглер, и закрачих към входната му врата. Той живееше в малка къща тип бунгало с много тучна зеленина, което беше някак необичайно за Албакърки. По-скоро бяхме лишени от тучност щат. Разпиляното беше повече в наш стил. Почуках, преди да осъзная, че пикапът му не беше отпред, както обикновено.
Вратата се отвори въпреки всичко и един изглеждащ изтощен агент по събиране на задължения, крайно нуждаещ се от бръснене, застана пред мен. Гарет Суопс беше като секси гей приятел, само дето не беше гей, което беше много лошо, защото тогава щях да мога да му кажа колко е секси, без той да добие погрешна представа. Имаше гладка кожа с цвят на мока, което правеше сребристосивите му очи още по-пленителни. И, разбира се, имаше убийствени коремни мускули, което си личеше не по липсата на риза, а по нехайството да закопчее въпросната риза.
Попих с гладен поглед мускулите на Гарет и попитах, вмъквайки се покрай него:
— Какво става, Суопс?
Той потърка очите си с палец и показалец.
— Чарлз, късно е.
— Винаги е късно, когато идвам. Този път поне не беше в леглото.
След продължителна въздишка, с която да ме уведоми точно на колко раздразнен се преструва, той затвори вратата и се отправи към кухнята. По някаква причина всеки път, когато идвах тук, той изпитваше нужда да пие. Беше странно.
— На какво дължа удоволствието? — попита той.
— На моето удоволствие, много ясно. Всякак се радвам, когато те спуквам от дразнене.
— Имам предвид, какво става? Светът ли свършва? Масов убиец ли те следи? Опитваш се да стоиш будна с дни, за да избегнеш времето насаме със злия ти съсед?
Проклятие. Той знаеше, че Рейес се беше преместил в съседство. Исках аз да му го кажа, да му го съобщя внимателно. Отношенията ми с Рейес бяха сложни и в един момент включваха стоенето ми будна с дни, за да избегна призоваването му в сънищата ми. За съжаление Гарет се беше превърнал в жертва на обстоятелствата. Беше ми помогнал в труден момент и аз трябваше да съм тази, която да му каже за новия дом на Рейес.
— Кой ти каза, че имам нов съсед? — Чух го да отваря бира, щракването и изсвистяването бяха странно успокоителни.
— Следя положението — каза той.
Това вероятно не беше добре.
— Та, какво става? — попита отново той.
— Какво? Трябва ли да има причина да дойда да се видя с най-стария си и най-скъп приятел?
Връщайки се обратно в хола той ми подаде бирата и ме изгледа злобно, преди да се отпусне в креслото.
— Добре… ами, при всички случаи, старият ми и най-дразнещ приятел. — Седнах на дивана срещу него, забелязвайки царящият в стаята хаос. Както и последният път, когато дойдох на посещение, масичката за кафе бе затрупана с книги и записки за духовната реалност, рай и ад, демони и ангели. — Тревожех се за теб.
— Защо? — попита той, след като отпи от бутилката.
— Не знам. Просто сега изглеждаш различен. Дистанциран. Все едно имаш ПТСР3.
Знаех за какво говоря. Моето ТСР получи П-то си, след като бях измъчвана от чудовище на име Ърл. Докато планираше спасяването ми, Суопс беше прострелян и в резултат на това умря. Докторите успяха да го върнат към живот, но наскоро той ми каза, че докато бил в челюстите на смъртта, отишъл в ада. Това ме притесни. Онова, което ме притесни още повече обаче, бе фактът, че докато бил в огнената яма на вечните мъки, си поприказвал с бащата на Рейес — преживяване, което трябва да е било травматизиращо на много нива.
— Добре съм — каза той, както и последните седемнадесет пъти, когато го питах. — Просто работя върху нещо.
Огледах се наоколо.
— Това мога да го видя. Да искаш да споделиш нещо?
— Не.
Каза го с такава решителност, че нямаше начин да споря.
— Разбрано — казах вместо това. Чакайте. Кого заблуждавах? — Но знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?
Той отпусна глава назад, затвори очи и изпъна напред крака, като единият от краката му пръсна на пода купчина записки. Не му пукаше.
— Стига рови, Чарлз. Няма да стане.
— Разбрано. — Отпих от бирата, после добавих: — Но тези неща изглеждат наистина интересни. Мога да помогна с проучването.
— Добре съм си — каза той, а гласът му бе остър от предупреждение.
— Разбрано. — Вдигнах лист с надраскани записки и се опитах да разшифровам почерка му. — Кой е д-р А. фон Холстейн? И свързан ли е по някакъв начин с надбягване на крави?