Той се изстреля и грабна страницата от ръката ми. О, да, това изобщо няма да стимулира любопитството ми.
— Казах „не“, Чарлз, и точно това имам предвид.
Седнах си.
— Божке, разбрано.
След като сложи листа обратно на съвсем същото място, от което го взех, той ме изгледа ядосано.
— Защо продължаваш да казваш „разбрано“? Не ти се полага да казваш „разбрано“, освен ако не си била при военните.
Загледах бирата си, правейки продължителна пауза за драматичен ефект, после тихо казах:
— Разбрано.
Раздразнената въздишка, която изпусна, бе дълга и многозначителна. Спечелих. Пътуването ми до тъмната страна наистина приключи. И дължах всичко на добрия ми приятел Дарт. Къде ли щях да съм без него? Без приятелството ни? Потръпнах при мисълта.
Той довърши бирата си, приведе се напред, за да открадне моята, после се облегна назад, за да си я изпие по-бавно.
— Кой ме изпрати там? — попита той. Гласът му изведнъж бе станал далечен и аз знаех точно какво има предвид. Кой го бе изпратил в ада? — Защо отидох?
Свих крака, докато не заприличаха на претцел, и се облегнах назад върху възглавниците на дивана.
— Видял си ме точно след като си умрял, нали?
Той кимна със затворени очи, бирата бе подпряна върху бедрото му, докато разсеяно търкаше бутилката с дългите си пръсти.
— А после баща ти те е пресрещнал по пътя ти към рая, за да ти каже, че са те върнали към живот. Че трябва да се върнеш.
Пръстите му спряха, но не отговори.
— Но преди да се върнеш в тялото си, ти си отишъл в ада?
Това общо взето беше всичко, което знаех за пътуването на Гарет до долната земя. Беше отказал да навлезе в подробности, когато ми разказа и оттогава ме изолираше всеки път, когато се опитах да говоря за това. Докато аз копнеех да знам всеки мъничък детайл за случилото се, той беше решен да ме остави на сухо.
— Каза, че си бил изпратен с причина — продължих. — Да разбереш. Да научиш повече за Рейес. Как е бил отгледан. Какво е направил.
Без да отваря очи, той каза:
— А ти само му търсиш извинения.
Беше ми ядосан, но го бях изненадала с това, че още преди да ми каже знаех, че Рейес бе синът на Сатаната. С това, че в неговите очи за мен това не бе проблем.
— Както казах, не е бил отгледан в най-грижовната среда.
— Така твърдиш. И се застъпваш за него при всеки възможен случай. Генерал от ада. Опитен наемен убиец, който се е издигнал в йерархията на демонската армия, който е живеел за вкуса на убийствата му, който се е превърнал в най-всяващото страх създание от историята им. — После отвори очи и ме прикова със смъртоносен поглед. — Извращение, което е било изпратено в тази реалност само с една цел. Ти!
Това нямаше да ни доведе до никъде. Изпънах крака и вместо това скръстих ръце пред гърдите си в защитен жест.
— Казах ти, бил е изпратен заради портал. Който и да е портал. Не специално заради мен.
Така, както го разбирах, Сатаната беше изпратил Рейес в това измерение, за да залови жътвар на души. Рейес беше начинът на Сатаната да се измъкне от ада и се предполагаше, че иска път към рая. С нас двамата, той щеше да има директен портал към същото онова измерение, от което го бяха изритали. Но Гарет се беше хванал за идеята, че Рейес е бил изпратен специално за мен, което беше безумно. Нямаше начин Сатаната да знае, че от всички възможни създания като мен из вселената, аз ще бъда избрана да служа за портал в това измерение. Че аз ще бъда изпратена тук. От онова, което ми беше казал Рейес, имаше цяла раса от такива като нас, факт, който тепърва трябваше да потвърдя или проуча. Но той беше казал още, че имам ангелско семейство някъде там. Намирах идеята едновременно за интригуваща и успокояваща.
— И ти казах, че грешиш — каза той.
Никога нямаше да спечеля това.
— Хубаво. Значи си седял в огнената яма и си си разменял военни истории с бащата на Рейес. — Дръпнах мъхче от блузата си и попитах: — Какво ти каза той?
— Не е важно.
Зяпнах насреща му.
— Сигурно се шегуваш.
— Не, не се шегувам. Важното е защо бях изпратен там. И искам да знам кой ме прати? Кой има такава сила?
Той имаше право. Солидно. Точно. На място.
— Единственото нещо, което разбрах, докато бях там, е, че всички те са лъжци и манипулатори. Не можеш да вярваш на нищо, което казват.