През нея премина изненада. Тя се поколеба, преди любопитството й да я надвие.
— Има кафене две пресечки по-надолу. Така или иначе планирах да закуся там, ако искаш да се присъединиш.
— Навита съм за присъединяване. Мога ли да те закарам?
Лицето й крещеше „възможно отвличане“.
— Или може просто да се срещнем там.
Последвах червеното Волво на Николет до „Фронтиер“, което беше само на няколко пресечки от жилищната ми сграда.
Поръчахме, после седнахме на маса в дъното.
— Та, каза, че съм дошла при теб? Как?
— Ами, нека първо да кажа, че мога да виждам неща, които другите не могат.
Тя се размърда на мястото си.
— Добре.
— А ти се появи в апартамента ми вчера сутринта и ми каза, че си мъртва. Че тялото ти е под мост някъде по средата на нищото.
— Това е странно. — Тя наклони глава, сякаш криеше нещо.
— Николет, можеш да ми кажеш всичко. Ще ти повярвам, обещавам.
Тя сви рамо.
— Не, просто е странно. Имам тези сънища, но не съм казвала на никого за тях, така че не знам как би могла да знаеш за това.
— Защото се появи в апартамента ми и каза, че си мъртва. Ето как.
— Това е невъзможно — каза тя, хапейки долната си устна.
— Не мисля, че вярваш на това повече, отколкото вярвам аз. Можеш ли да ми кажеш какво се случи?
— Се случва. Какво се случва.
— Това се е случвало и преди?
Тя най-накрая се изпъна и си пое дълбоко дъх.
— Получавам тези подобия на гърчове. Странно е. И когато се свестя, си спомням за инциденти на други хора. Спомням си как са умрели. Само дето аз бях този човек. Аз бях тази, която умира.
— Значи всъщност виждаш чуждата смърт през техните очи? — Това беше ново.
— Не, не разбираш. Тези смъртни случаи никога не се случват наистина. Проверявах хората на следващия ден, но нямаше нищо за смърт по начина, по който я виждах. Никога не открих истинска връзка между онова, което виждам и това, което наистина се случва.
— Сигурна ли си?
— Сто процента. Проверявах. Претърсвах интернет, правех всякакви проучвания, проверявах всички новинарски програми и вестници. Нищо.
Това беше наистина странно.
— Това е нашият номер.
— Аз ще ги взема. — Скочих и взех поръчката ни, после се върнах обратно до масата ни, а устата ми се пълнеше със слюнка заради аромата от буритото на Николет. Знаех си, че трябваше да си поръчам едно. Подадох й го неохотно. — Какво ще кажеш да опишеш няколко от тези събития — казах, изсипвайки две розови пакетчета и малко сметана в кафето си. — Да ми дадеш няколко примера.
— Добре. — Тя си сложи салса върху буритото. — Ами, преди около две седмици бях възрастен мъж в болницата и всички си мислеха, че съм умрял от естествена смърт, но всъщност внукът ми ме уби. Там, в болничното легло. Не можеше да чака за наследството си. Макар че не ми оставаше много да живея, той не можа да изчака.
Откъснах поглед от буритото й и извадих бележника и химикала.
— Научаваш ли някакви имена, когато се случва това?
Тя отхапа и поклати глава.
— Само понякога. Чакай, онзи път разбрах едно име. Нещо като Ричард или Ричардсън. Но не знам дали е името на мъжа или на внука, първо или фамилно име. Доколкото знам, може да е било името на медицинската му сестра.
— Не, това е страхотно. Може да ми свърши работа. — Можех да го проверя при чичо Боб или да накарам Куки да направи своята магия. Ако онова, което бе описала, наистина се беше случило, щях да го открия. — Добре, дай ми още едно.
Тя отпи глътка портокалов сок.
— Добре, ами, преди няколко месеца имах наистина лош инцидент с една жена. Беше много странно. Опитвах се да изляза от апартамента си и въпреки това не спирах да си напомням да оставя яхнията, която приготвях, да ври на котлона. Това беше наистина важно. После забравих нещо. Бях оставила одеялото в апартамента, затова се върнах да го взема. А когато се опитах да си тръгна, съпругът ми се върна у дома и ме хвана. — Гласът й омекна и потрепери от тъгата, която се излъчваше от него. — Преби ме до смърт.
Студени тръпки преминаха през мен, докато седях там и слушах историята, разпознавайки всяка минута от нея. Всяка секунда. Не бях сигурна какво да й кажа. Как щеше да го приеме. Накрая реших, че трябва да знае. А аз трябваше да знам как се случваше това.