— Името й беше Роси — казах аз и наблюдавах как Николет ми отправи подозрителен поглед. — И беше една от клиентките ми. Опитвах се да я измъкна от връзка с насилник и се провалих.
Разтревожена, че някак си се опитвам да я изиграя, тя се стегна. Отдръпна се от мен.
— Не мисля, че ти вярвам.
— Одеалото беше синьо. Щеше да има син, но съпругът й я преби и тя го изгуби.
Очите й се насълзиха от емоциите, но не искаше да ми повярва.
— Всеки би могъл да го предположи.
— Тя имаше тъмна, къдрава коса и…
— Не виждам лицата им. Аз съм тези хора. Виждам всичко друго.
— Добре, съпругът й беше висок, едър, с широки рамене и светла коса. Имаше рождено петно на челюстта и все още носеше пръстена от гимназията. Беше голям, с рубин по средата.
Разпознаването се появи върху лицето й.
— Кога получи това видение?
Отне й момент, за да се отърси от мислите си. Когато успя, тя извади телефона си.
— Водех си дневник тук. Спрях, когато осъзнах, че нищо не излиза от това, макар всичките да изглеждаха толкова реални. — Тя прелисти няколко страници. — Добре, това беше на петнадесети октомври.
Замислих се.
— Получила си видението около четири дни преди наистина да се случи.
— Не това исках да чуя — каза тя, клатейки глава. — Те не са реални. Не са реални хора, които виждам.
Сложих ръка върху нейната, за да я успокоя.
— Кога започнаха тези видения?
— Бях на девет. Удавих се в басейна на съседите и парамедиците ме реанимираха. Скоро след това започнах да получавам пристъпите.
— Това изглежда е често срещан катализатор за всякакво екстрасензорно възприятие. — Замислих се за приятелката си Пари, която започнала да вижда починалите след преживяването си близо до смъртта, когато е била на дванадесет.
— И с теб ли стана така? — попита ме Николет.
— Не. — Отпих отново, после казах: — Аз съм нещо друго.
За щастие не изглеждаше заинтересована какво е това друго нещо.
— Толкова е странно — каза тя, — защото с всяка смърт получавам почти същото усещане. Не е каквото си мислиш.
— Какво усещане получаваш?
— Облекчение. — Тя се наведе напред, сякаш ми казваше дълбоко пазена тайна. — Освобождаване от всички товари. С Роси, последната й мисъл бе „най-накрая свобода“.
Това ме преряза. Чувствах се като къс хартия, която някой е разкъсал по средата, обърнал я е и я е разкъсал отново. Бях я провалила и все пак тя бе свободна. Не знаех как да се чувствам от това.
Прочистих гърлото си и се заборих за контрол върху емоциите си.
— Можеш ли да ми разкажеш за последното си видение?
Тя се замисли.
— Помня само онзи мост. Имаше метални укрепления като стар железопътен мост. Мисля, че можех да видя металните греди, докато умирах. И помня руса коса и числото осем. Като татуировка или някакъв белег. И можех да помириша някакво масло. Или газ.
Сетивата ми потръпнаха. Може би случаите бяха свързани. Всички жени в апартамента ми бяха руси. Беше слабо вероятно, но бях постигала повече с по-малко следи.
— Разбра ли някое име?
— Не. Съжалявам. Аз се превръщам в тези хора. Колко често си мислиш сама „Казвам се Чарли Дейвидсън“?
— Е, това го правя често, но не ме ползвай за мерило.
Николет Лимей можеше да вижда в бъдещето. Никога не бях срещала някого, който да го може, макар че веднъж срещнах един тип, който твърдеше, че може да вижда в тъмното, защото имал тайни вълчи очи. По онова време му се вързах. Бях на четири.
Глава 11
За да спестим време, нека приемем, че знам всичко.
Куки се обади, докато отивах обратно към офиса.
— Да не кръшкаш от курса? — попитах аз. — Не можеш да позволиш един унизителен инцидент…
— Не кръшкам. Имаме почивки.
— О. Съжалявам — казах, похапвайки някакви „Туизлърс“, които открих на задната седалка. Бяха малко ронливи, но имах здрави зъби. — Само да знаеш, влюбена съм в човека, който е решил да продават „Туизлърс“ в пакети от по килограм. Какъв луд гений е измислил тази идея?
— Нали? А какво откри за зомби мацката?
— Изобщо не е мъртва. Ще ти обяснявам после. Малко е странно.
— И това идва от жътваря на души. Исках само да те уведомя, че Нони ни каза, че строителна бригада са открили нещо, което приличало на общ гроб в едно ранчо в южен Ню Мексико. Открили са останките от три тела, доколкото той знае. Всичките са на жени. И, Чарли, и трите са блондинки.