— Много жалко. А новият?
Тя се ухили и срамежливо наклони глава. Ако не знаех по-добре, щях да кажа, че Силвия си падаше по него. Или по нея. Което и да е.
— Той е много добър готвач.
Значи е той. А тя имаше право.
— Добре, е, благодаря. — Това беше полезно колкото и шоколадов чайник.
Тя отиде да даде поръчката, когато влезе едър мъж със силна необходимост от терапия за контрол на гнева и с огън в очите си. Той я сграбчи за яката на ризата, а тя беше твърде стресната, за да направи нещо по въпроса. Горкичката.
— Никой ли не знае, че в този проклет бар висят ченгета? — попитах силно. — Защо правят такива неща? — Скочих, втурнах се и показах разрешителното си за частен детектив. — Полицията на Албакърки — казах аз, незаконно представяйки се за полицай в пълна с цивилни полицаи стая, но никой друг не скочи в защита на Силвия. Погледнах към чичо Боб. Той скръсти ръце на гърдите си и се облегна да гледа шоуто.
— Какъв е проблемът? — продължих аз.
— Този човек е проблемът. Погледни това. — Той тикна в лицето ми телефон със снимка. После скролна вместо мен.
Трябваше ми момент да фокусирам, но ми отне само микросекунда да разпозная мъжа на снимката. Рейес. Кадър след кадър, пред мен вървяха снимки на Рейес. Какво, по дяволите?
— Това е телефонът на жена ми — каза той, гласът му крещеше, докато цялата зала не притихна, а позната топлина се надигна около мен.
О-о.
— Искам незабавно да говоря с този задник.
Вдигнах поглед, докато Рейес се приближаваше към нас, носейки престилката на Сами и бършейки ръцете си в хавлия.
— Какво правиш тук? — Но не трябваше да отговаря. Изведнъж всичко придоби смисъл. Жените. Жегата. Храната. — Ти ли си новият готвач? — попитах, потресена.
— Ти — каза мъжът със съмнителна интелигентност. — Жена ми идва да яде тук всеки ден заради теб. И прави снимки! — Той тикна телефона към Рейес, но Рейес нямаше никакво намерение да се замесва в обвиненията на мъжа. Запази безучастно изражение, отказвайки да погледне към телефона, докато не си помислих, че мъжът ще експлодира.
Реших да се намеся.
— О, боже мой! — казах на Рейес, очите ми излъчваха обвинения към него. — Тя те е снимала? Каква игричка играеш? Арестуван си, господинчо.
Устата му се изви и на бузата му се появи трапчинка, когато хванах ръката му и го блъснах към стената. Или, добре де, бутнах го натам. Задържах го до студеното дърво с една ръка и го претърсих с другата. Бавно. Умишлено галейки части от него, които нямах право да галя пред публика. Прокарах ръка по задника му, галейки първо единия, а после и другия му джоб. После плъзнах ръка под престилката и направих същото и с предните му джобове. Той се напрегна, когато пръстите ми преминаха по чатала му. Усещайки как топлината около него се усилва, прокарах длан надолу по бедрата му, отпред и отзад, после нагоре по корема и ребрата му. Нямах представа, че претърсването може да е толкова забавно. За щастие бяхме частично скрити от изкуствено растение.
Макар да не го правех, за да накарам някой да ревнува, смъртоносните погледи, идващи от половината жени тук, ми казаха, че те не се забавляваха като мен. Или Рейес. Поне той разбираше чувството ми за хумор. И не възразяваше да го опипвам пред публика. Приветстваше го, ако страстният поглед в очите му бе някаква индикация.
Мъжът се отдръпна назад, несигурен какво да си мисли. Това бе тайното ми оръжие. Объркай ги и ги накарай да гадаят достатъчно дълго, че да избягаш.
Извадих най-силното оръжие от арсенала си.
— Ако се съпротивляваш — казах в ухото на Рейес, — ще бъда принудена да използвам електрошок.
Той погледна към онова в ръката ми.
— Това е телефон.
— Имам приложение. Вероятно ще изпиташ поражение на нервите. Лека загуба на памет.
Усмивката му се разшири. Той се пресегна назад, хвана едната гайка на колана ми и дръпна ханша ми към своя.
Най-накрая решавайки да се включи, чичо Боб дойде, без да бърза, с отегчено изражение.
— Какъв е проблемът?
Вдигнах ръка.
— Владея положението, детектив.
Точно тогава получих друго съобщение от Куки.
Очевидно пространствената ми ориентация не струва.
О, боже мой. Бях заета да опипвам мъжа си. Отговорих й със съобщение.
Очевидно и изборът ти на момент.
Погледнах отново към Рейес.