— Научихте ли си урока, сър?
Можех да усетя вълна на завист да се завихря около мен като горещ вятър. В края на краищата той бе причината това място да е пълно с жени. Ако погледите можеха да убиват, щях да се гърча в агония, на път към отвъдното, стискайки гърлото си и борейки се за въздух, с едно око малко по-голямо от другото.
Друга жена каза:
— Не може да арестувате Рейес, защото тая кучка е вманиачена по него.
Даже му знаеха името? Все последна научавах.
— О, вярно — казах, пускайки го. — Тя има право.
Рейес се приведе към мен.
— Не, няма.
Мъжът реши да вземе нещата в свои ръце и ме сграбчи за ръката.
— Мислиш ли, че това е забавно?
— Това подвеждащ въпрос ли е?
Но осъзнах, че Рейес беше застинал. Той пристъпи по-близо и ме издърпа от хватката на мъжа.
— Не искаш да правиш това.
— Вижте, сър — казах, сега опитвайки се да озаптя двама разгневени мъже, — очевидно това е разговор, който трябва да проведете със съпругата си. И само да знаете, половината от хората тук са ченгета.
Изненадан, той се обърна, за да огледа мястото.
Но Рейес все още бе разпален. Той пристъпи още по-близо до мъжа, така че само ние да можем да го чуем.
— Аз не съм ченге. И тъкмо излязох от затвора за убийство на човек. Ако искаш да излезем навън, мога да ти обясня точно как го направих.
Цветът се отече от лицето му.
— Зимерман — каза чичо Боб, викайки един от униформените полицаи, — защо не изведеш този джентълмен навън и да го убедиш, че онова, което направи току-що, беше грешно.
— Но аз ям — каза Зимерман. Когато Чибо му отправи един от убийствените си погледи, Зимерман изруга. Сега беше ядосан и щеше да си го изкара на мъжа. Надявах се да му даде фиш. Някой гаден, за общественополезен труд или за курсове по овладяване на гнева.
— Благодаря, чичо Боб.
— Трябваше да те спра. Мисля, че половината жени тук планират смъртта ти.
— Вероятно си прав. — Обърнах се към Рейес и поех ръката му в своята, за да го поведа обратно към кухнята. — Хубаво, добре съм. Няма щета, няма вина. И я се виж. Не мога да повярвам, че заместваш Сами.
Той се отърси от гнева си.
— Обядвах. Баща ти имаше нужда от готвач. Предложих си услугите.
— Чакай, не си… счупил крака на Сами?
След като ме възнагради с мек, дълбок смях, той каза:
— Не, сигурен съм, че Сами е счупил крака на Сами.
— Осъзнаваш ли, че си имаш фен клуб? — Посочих към залата с кимване.
— Мда, случва се.
— Сигурно е гадно — казах, дразнейки го.
— Снощи не дойде.
— Вярно, ъм, трябваше да се оправя с някои документи.
— Осъзнаваш, че не можеш да ме излъжеш.
— Знам. Не толкова лъжа, колкото разтягам истината. — Стигнахме до мястото му. Облегнах се на бара.
Рейес погледна покрай мен.
— Чичо ти ни гледа.
— Прави го. Ще обядваме, после се отправяме към местопрестъпление на юг.
— Добре, щом трябва да вървиш. Не съм сигурен какво ще направя с всички тези жени наоколо.
Ревността ме прободе толкова бързо и остро, че Рейес си пое рязко дъх, въздухът просъска измежду зъбите му. Той затвори очи, наклони глава назад, оставяйки емоцията ми да премине през него.
Прехапах устна, засрамена.
— Наслаждаваш ли се на това?
— Не — каза той, задъхан. — Малко. Усещането е като да те ударят със стотици бръснарски ножчета едновременно, всяко оставяйки малки резки.
— Ауч. Това звучи ужасно неприятно.
Той наведе глава, поглеждайки ме изпод миглите си.
— Някой ден ще разбереш, че не съм като другите мъже.
— Всъщност това го разбрах преди известно време.
— Никой и нищо не ми представлява интерес, освен теб. Но каква е работата с червенокосата?
Стомахът ми се сви само при мисълта, че е забелязал червената коса на Джесика. Той отново си пое рязко дъх.
— Съжалявам — казах, опитвайки се да озаптя внезапния си изблик на ревност. — Бяхме приятелки в гимназията. Не приключи добре.
Разпознаването на лицето му ме изненада.
— Това е тя? — попита той, а изражението му се стегна.
— Тя? Знаеш за нея?
Той сведе поглед към мен, гледайки ме така, сякаш се чудеше колко трябва да ми каже.
— Можех да усетя емоциите ти още тогава. Дори не знаех, че си истинска, но можех да почувствам всичко, през което минаваше, докато растеше. Мащехата ти беше постоянен извор на болка. Няколко пъти обмислях да й счупя врата.