— Има още. Още много. Този петрол изпод земята ли идва?
— Не мислим така — каза заместникът на шерифа. Той се приближи и подаде на шерифа някакъв доклад. — Изглежда е бил изхвърлен тук. Стотици, ако не и хиляди литри петрол.
— Защо някой би го направил? — попитах, мръщейки се. — Откъде ще вземат толкова петрол?
— Проверяваме го. Изпратихме проби в щатската лаборатория, за да определят какъв точно петрол е.
— Ами земята? — попитах. — На кого е?
— Първо това проверихме — каза агент Карсън. — Това е „Ранчото Найт“. Всъщност госпожа Найт, старица, го притежава сега. Съпругът й е починал преди около две години, а оттогава тя е в старчески дом, но от години е управлявала ранчото сама.
— Може ли да е била двойката? Може би съпругът на жената?
— Малко вероятно — каза шерифът. — Дойл претърпя инцидент, докато жигосваше добитъка, и използваше инвалидна количка през последните тридесет години от живота си, заради което Алис, госпожа Найт, пое ежедневните задължения. Просто няма начин той да е изкопал тези гробове. Може да е бил всеки от роднини, през служители в ранчото, до случаен непознат, който е използвал имота им за отпадъци.
Поклатих глава.
— Просто не ми изглежда случайно. Има твърде много препятствия, за да се стигне до тук. Твърде много заключени порти. И се е случвало през твърде дълъг период от време. Ако трябва да предположа, бих казала, че убиецът ни е действал повече от двадесет години.
— Мога ли да попитам откъде го знаеш? — попита агент Карсън.
Беше твърде схватлива, за да я лъжа, така че избегнах въпроса.
— Със сигурност можеш. Междувременно бих искала да надникна във вашия файл по случая, както и списък с всички роднини на Найт, служители в ранчото, както и всеки друг, който е имал достъп до земята.
Тъй като бяхме работили заедно по други случаи, агент Карсън знаеше, че трябва да ми вярва. Така че, когато друг агент би се сепнал при подобно искане, тя просто сви рамене.
— Това е доста дълъг списък.
— Чета бързо. Какво правеха тук строителните работници така или иначе? — попитах, оглеждайки разчистената земя. — От всички места из това ранчо от двеста акра, защо тук?
— Синът на Найт се пенсионира от родеото преди няколко години и пое работата. Реши да построи нова къща тук.
— Не мога да кажа, че го виня — каза чичо Боб. — Тази гледка е невероятна.
Чудех се дали убиецът бе избрал това място заради гледката. Също така се чудех дали синът я намира за толкова невероятна, колкото Чибо. Но ако синът беше извършил убийствата, защо би изпратил строителните работници точно на това място? Може би искаше жертвите му да бъдат открити. Може би искаше да бъде заловен. Или преследван. Серийните убийци обичаха преследването. Може би никой не обръщаше внимание, така че беше решил да ги накара.
— Изборът ти на момент е идеален — каза агент Карсън, жестикулирайки към огромен сребрист пикап, който спря до нас.
Изглежда схващаше факта, че когато говорех с някого лице в лице, можех да източвам информация, до която тя не беше допускана. Харесваше ми какво доверие ми имаше тя. Партньорът й, от друга страна, не беше толкова впечатлен. Изпънато облечен, той продължаваше да гледа Карсън така, сякаш беше откачена задето дори говори с мен.
Тя посочи към пикапа.
— Това е синът.
— О, перфектно. След малко ще ти кажа дали е виновен.
Тя се усмихна.
— Оценявам го.
Но не отне дори толкова. В минутата, когато излезе от пикапа, усетих скръб, комбинирана със странно усещане за гняв, които се изливаха от него. Беше ядосан на който и да беше направил това, който и да беше захвърлил тези нещастни жени в неговия имот, заровил ги в неговата пръст.
— Няма значение — казах й, когато тя и чичо Боб ме последваха. — Невинен е колкото пралеля ми Лилиан.
— Предположих.
Беше умница.
— Господин Найт — каза агент Карсън, когато го приближихме.
Малко кривокрак от годините върху един или друг вид животно, Найт вървеше с изпънат гръб и твърда походка, но беше силен, все още в разцвета на силите си. Вероятно в края на тридесетте, той беше висок, слаб и със загоряло лице под коса с цвета на пустинята по залез. Но още по-поразителни от красивите му черти бяха поразителните му зелени очи.
— Това е детектив Дейвидсън — продължи тя — от полицейското управление на Албакърки и консултантката му Чарли.