Засмях се.
— Мисля, че това е недостатък на повечето мъже.
— Какво? — прошепна чичо Боб. — Какво казва тя?
Потупах го по бузата, после попитах:
— Знаеш ли кой го е направил? Трябва да има поне двадесет жени погребани тук.
— Двадесет и седем — каза тя, навеждайки глава. — Има двадесет и седем.
След като си позволих да поема тази информация, аз попитах:
— Знаеш ли имената им? От къде са? Кой го е направил?
Тя сведе поглед със съжаление.
— Нищо. Знам точно колко са, как изглеждат, но никоя от тях не говори.
Разочарованието ме стисна.
— И аз имам същия проблем.
Тя ме погледна изненадано.
— Какво си ти всъщност?
Повдигнах едното ъгълче на устата си.
— Аз съм порталът, когато си готова.
Тя си пое още един ненужен дъх и отново ме изненада като каза:
— Някак си го знаех. Готова съм, предполагам. Направих каквото трябваше. И колкото по-дълго стоя, толкова по-дълго Кени ще оставя живота си на изчакване. Страхувам се, че в бързината си да го доведа тук, той обеща да ме чака, никога да не се ожени отново.
— О-о — казах аз.
— Може ли да му предадеш съобщение от мен?
— Абсолютно.
— Може ли да му кажеш вместо това да построи къщата ни ето там? — Тя посочи място на около четиридесет и пет метра по-назад. — И да сложи градина тук? В памет на тези жени? Когато може. Не съм сигурна колко дълго щатът ще задържи имота окупиран.
— Ще му кажа.
Тя погледна назад към съпруга си. Очите му бяха зачервени, раменете му бяха прегърбени, докато гледаше дивото цвете, което въртеше в ръка.
— Такъв е разбойник — каза тя. После премина отвъд.
Безмълвни картини от живота й преминаха през мен, докато душата й се вля в тялото ми, втурна се през вените ми. Като дете ходила на балет, но предпочиташе седлото и каубойските ботуши пред туту полите и пантофките. Имала кон на име Канела и куче на име Тост. Бяха погребани във фермата на родителите й до Ел Пасо.
Първият път, когато видяла Кени, той се готвел да язди на панаира. Тя била на деветнадесет и очарована от начина, по който кожените му панталони оставяли открита най-хубавата част от него. Казала му го. Оттогава били заедно, с изключение на няколко седмици, когато отишъл на пиянски гуляй в Мексико, след като бял бик на име Ураган строшил два прешлена на гръбнака му. Тя го погнала и го намерила припаднал в хотелска стая с една жена, спяща до него. С почти разбито сърце, тя отпратила жената, опаковала му дрехите и го довела у дома в ранчото. Никога не му казала, че знае за другата жена и той никога не го споменал. Сякаш изобщо не я помнел. Така си казвала тя.
Но тя го обичала толкова яростно, колкото той яздел биковете. Лицето му било последното нещо, което видяла, преди да почине и това било най-ценния й спомен.
Поех си дълбоко дъх, когато премина отвъд, и стиснах ръката на чичо Боб, за да запазя равновесие.
Той ме улови за лакътя.
— Какво стана току-що? — попита той, когато започнах да дишам.
Избърсах влагата под очите си.
— Тя премина.
— Какво? Какво значи това?
Чичо Боб не знаеше за тази част. Знаеше, че можех да комуникирам с починалите, но само толкова.
— Тя премина от другата страна — обясних аз.
— Имаш предвид, че вече не можеш да говориш с нея?
— Не. Но тя нямаше представа кой го е направил.
Забелязвайки терзанието ми, агент Карсън дойде при нас.
— Всичко наред ли е тук?
Изпънах се и пуснах чичо Боб.
— Те са двадесет и седем. — Видяла достатъчно, аз тръгнах към джипа на Чибо. — Не ги оставяй да спрат, докато не открият всичките двадесет и седем.
След предимно тихо пътуване обратно, чичо Боб ме остави при Мизъри. Той имаше въпроси. Искаше да знае повече за мен. За онова, което вършех. Но стоях сериозна и не му дадох възможност за приказки.
Чудех се дали Рейес все още бе на работа, после реших вместо това да проверя Куки. Курсът трябваше почти да е свършил и исках да се уверя, че го е минала, преди да се отправя към апартамента на Ким Милър. Ако планът ми проработеше, щях да имам нужда от пълното сътрудничество на Ким. Надявах се да го получа, защото нямах никакъв резервен план. Освен да се моля.