Щеше ли Рейес да говори с мен след това? Любовта на починалата госпожа Найт към Кени отразяваше моята към Рейес. Разбирах силата й. Абсолютната нужда. Привличането му беше като гравитационна сила върху сърцето ми.
— Добре ли си, тиквичке? — попита ме Чибо, преди да изляза.
— Добре съм. Благодаря, че не ме пита нищо.
— О, това беше само отлагане. Имам много въпроси, можеш да разчиташ на това.
— Хубаво. — Затворих вратата и се вмъкнах зад оръжейния магазин, което не беше най-добрия ми момент, имайки предвид, че беше оръжеен магазин и всеки тук можеше да ме убие от деветдесет метра, без да му мигне окото. Но класната стая в задната част на магазина беше мястото, където Нони провеждаше курсовете си за носене на скрито оръжие.
Вратата на класната стая беше отворена и открих, че съм облекчена, че бе успял да включи Куки с такова кратко предизвестие. Курсът беше пълен с около двадесет и пет ученика. Обикновено не допускаше повече от около петнадесет.
— Разбирам — каза Куки на Нони. — Наистина. Просто не знам дали би било толкова лесно, без значение от обстоятелствата.
Вмъкнах се през вратата и застанах до задната стена.
Нони й кимна. Беше среден на ръст, с гъста черна коса и маслинена кожа. Той притежаваше местния сервиз, но освен това беше експерт по оръжията и преподаваше оръжейна безопасност повече от две десетилетия.
— Тогава си получила от този курс всичко, което съм се надявал. Не е лесно. Без значение какви са обстоятелствата, да насочиш оръжието към някого, да дръпнеш спусъка не е и никога не трябва да е лесно.
Куки гледаше отсъстващо, сякаш на хиляда километра. Нещо, което Нони бе казал, преди да дойда, я бе накарало да се замисли, а това винаги беше опасно. Трябваше да го предупредя следващия път.
— Ами ако — каза тя, гласът й се запъна, преди са се овладее, — ами ако най-добрата ти приятелка е изтезавана в съседния апартамент от мъж, който току-що е насочил пистолет към главата на дъщеря ти?
Дробовете ми се свиха. Не казах на Куки за тази част, където Ърл Уолкър насочи пистолет към главата на Амбър, допреди няколко дни. Не знаех как да й кажа и не се справях с цялото това нещо с изтезанията толкова добре, както исках. Как можех да очаквам повече от Куки?
Очевидно чичо Боб беше казал на Нони за онази нощ. Поне не изглеждаше изненадан. Той се приведе напред и сключи поглед с нейния.
— Тогава се целиш точно.
— Ами ако, дори и да бях там, не можех да дръпна спусъка? — Гласът й секна и от мястото си усетих тежестта на мъката й. Почти беше повече, отколкото можех да понеса.
— Куки, това е решение, което трябва да вземеш, преди да извадиш оръжието. Имам усещането, че би могла да го направиш, предвид обстоятелствата.
Започнах да се изнизвам от стаята. Болката ме погълна. Спря дъха ми. Напълни очите ми със сълзи. Не от спомена, но от знанието колко дълбоко онази нощ бе повлияла на най-добрата ми приятелка.
— Я виж какво е довлякла котката. — Нони ме беше забелязал в момента, в който стъпих в стаята, но правеше нещата така, че да изглежда сякаш току-що бях влязла. Бях му благодарна.
Усмихнах се, когато всички се обърнаха, махвайки им колебливо.
— Само проверявам служителката си. Знаеш, уверявам се дали не е пропуснала курса. Или да е убила някого. Известна е с това. — Куки погледна към мен, отначало изненадана, после смутена. Нямаше никаква причина да бъде. — О, не да убие някого — поправих се. — Това никога не го е правила. Но е професионалист в пропускането на разни неща. Има панделка.
— Това е една от бившите ми ученички, частен детектив, която работи като консултант към полицейското управление на Албакърки. — Нони ми махна да отида отпред. — Обзалагам се, че има истории за разказване.
Изпънах уста в мрачна линия, докато отивах да го прегърна. Знаеше много добре, че имах истории. Чичо Боб му казваше всичко. После оставих лявата ми трапчинка да се покаже и се обърнах към класа.
— Всъщност имам история за един инцидент, който се случи по време на моя курс при Нони. Всички бяхме на стрелбището и влезе една жена, облечена с прилепнал по тялото пуловер, а Нони почти си простреля…