— Ах, ти — каза Нони, прекъсвайки ме. Той обгърна с ръка врата ми и ме заключи с хватка. После потърка кокалчета в скалпа ми. — Тази обича да си измисля — каза той, смеейки се на изплашеното ми скимтене. — Искам да благодаря на всички ви, че бяхте тук, а аз ще подготвя цялата документация. Ще имате разрешителното си до два месеца. — Всички станаха да си вървят, но Нони не посмя да пусне главата ми. Наистина не искаше тази история да се знае. Не че наистина уцели нещо. Слава богу, защото ако беше, щеше много да обяснява на съпругата си.
— Дошла си да ме провериш? — попита Куки, извъртайки поглед.
— Да — казах измежду сплесканите си бузи. Нони се здрависваше и отговаряше на последни въпроси. — Притеснявах се, че ще избягаш след инцидента с „падни и се търколи“.
Тя се засмя меко и си взе чантата.
— Този курс беше добър. Беше права.
— Казах ти.
— И нямам представа за какво говореше — каза тя, обръщайки се да си върви. — Нони не е пълен фанатик.
О, гадост. Хватката на Нони се затегна и отново усетих кокалчетата на смъртта върху главата си. Всички бяха прави. Никога не обръщах внимание, но бяха напълно прави: Отплатата беше кучка.
Глава 13
Ако не бяха физиката и полицията, щях да съм неудържима.
Когато излязохме от оръжейния магазин, обясних на Куки съобщението за Ким Милър. Поразена щеше да бъде най-доброто ми описание на реакцията й. Но й казах плана си и тя се съгласи с мен. Струваше си да се опита. Така че, двадесет минути по-късно се намирах пред тюркоазената врата на Ким. И чуках. И чуках. Можех да я усетя вътре, но не искаше да отговори. Вината й сгъстяваше въздуха, даваше му потискаща текстура.
След третото ми почукване, когато добавих „Няма да си тръгна, Ким“, тя отвори вратата. Винаги бе изглеждала крехка и нищо не се беше променило. Беше като фин порцелан — толкова деликатна, че се страхувах, че една погрешна дума може да я съсипе.
— Съжалявам — каза тя, махвайки ми да вляза. — Миех чинии.
Не изглеждаше като да бе яла и хапка от последния път, когато я видях.
— Чудех се дали можем да поговорим.
— Разбира се. — Не изглеждаше щастлива от възможността, но и не възрази.
Седнахме в малката й всекидневна. Тъй като слънцето бе залязло, единствената светлина се предоставяше от една самотна лампа. Това караше острите ъгли на лицето й да изпъкнат.
— Виждала ли си го? — попита тя, гласът й бе тих и несигурен.
Това ме ядоса.
— Да, виждала съм го, а той трябваше да дойде да те види в минутата, в която излезе навън.
Тя поклати глава, защитавайки го както винаги.
— Не, не, разбирам. Той не иска никой да знае за мен.
— Това беше преди, когато беше обвинен в убийство. Няма причина да не те посети, Ким.
Очите й се насълзиха моментално.
— Той има всяко право — каза тя, почти умолявайки ме да разбера. — Не знаеш какво е изтърпял заради мен.
— Всъщност знам. — Когато ми отправи въпросителен поглед, аз казах: — Имам снимка от онова време.
— Снимка? — Ужас изпълни централната й нервна система.
— Да, на Рейес, който е… — Не знаех как да го кажа меко, защото нямаше нищо меко в тази снимка. — Преди време ми беше казала, че Ърл Уолкър е пазел снимки в стените. Това ли имаше предвид? Снимки как Рейес е бил изтезаван?
Тънка ръка покри устата й, когато сълзите преляха от очите й.
— Затова ли палиш всички сгради, в които сте живели, докато сте растели? Защото Ърл е криел снимки в стените?
Изненадата й беше очевидна. Скръбта й дори още повече. Тя стана и отиде до кухнята за две чаши сладък чай и кърпичка, после седна отново, решението й бе ясно.
— Да — каза тя, затваряйки очи от срам. — Палех сградите, къщите, пълните с мръсотия гаражи… Навсякъде, където бяхме живели, всяко място, където Ърл оскверни брат ми. Всички те са омърсени, опетнени от разруха и деградация. — Подаде ми чаша чай и самата тя отпи от своя.
Отпих, давайки й момент, после попитах:
— Ким, знам, че говорихме за това, но дали Ърл някога е… дали е…?
— Не — каза тя, преглъщайки. — Не мен. Никога. — Диво отвращение изпълни следващия поглед, който ми отправи. — Той харесваше момчета. Харесваше Рейес. Взимаше жени, само когато се налагаше, за кратко. — Тя ми отправи объркан поглед. — Защо някоя жена би погледнала втори път тази купчина боклук?