Поклатих глава, виждайки сила у нея, която не бях забелязвала преди. Яростна решимост да защити Рейес. Би направила всичко за него, а той даже нямаше приличието да я посети, след като излезе от затвора. В този момент му бях бясна, но можех да се справя с това по-късно. Сега ставаше въпрос за Ким. За това да получа помощта й. Отпих, докато я наблюдавах, давайки й момент да изпусне парата.
— Рейес направи всичко, за да ме защити. Все още го прави. С този апартамент. С парите.
Знаех за парите. Тя ми го беше казала и това имаше важна роля в плана ми. Петдесет милиона долара биха свършили работа да успокоят застрахователните компании, особено след като почти всички места, където бяха живели, всяко място, което бе изгорила до основи, бе мизерно. Сложих ръка върху нейната, за да получа пълното й внимание.
— Ким, мисля, че мога да ти уредя сделка.
— Сделка?
— С полицията. С областния прокурор.
— О. — Тя сведе поглед, засрамено. — Разбира се. Ще бъда арестувана. Но се уверявах, че няма никой в сградите. Никога не бих наранила някого.
— Знам и ще се уверя, че и те го знаят. Мисля, че ако върнем парите на застрахователните компании и предложим някаква друга компенсация, имайки предвид необичайните обстоятелства…
— Не! — Тя стана и се отдръпна от мен. — Трябва да не намесваш Рейес в това. Никой не знае, че той някога е бил част от живота ми и няма да го повлека със себе си. Ако някой открие…
Оставих чашата си и също станах.
— Ким, ако това значи…
— Не. Чарли, той отиде в затвора, без някой да узнае какво му е причинил Ърл. Не разбираш какви белези има, каква тежест носи.
Тя беше права. Не разбирах. Но ако успеех да сключа сделката на века, щеше да се наложи да го въвлека в това. Рейес може и да не бе съгласен да позволи на правителството да узнае, че има псевдо сестра, за да спаси задника си, но със сигурност би го направил, за да не влезе тя в затвора. Страхувах се до смърт, че тя няма да оцелее в затвора и след като аз щях да съм тази, която да я предам в полицията, ако отидеше и не оцелееше, кого щеше да обвини Рейес? Нямаше да има избор, освен да обвини мен.
Ким седна отново и отпи нова глътка, за да се успокои. Направих същото, давайки й момент да се стегне и на себе си, за да реша колко открита да бъда. Ако отидех при чичо Боб и областния прокурор и им обяснях всичко, ако имах доказателства… Една мисъл ме осени. Нямаше да имам нужда от показанията й. Имах снимката. Имах част от същото онова нещо, което тя се опитваше да изгори.
— Можеш ли да ме извиниш? — попита тя.
Кимнах, когато тя стана, за да отиде до тоалетната, давайки ми възможност да обмисля плана си. Нямах представа дали щеше да проработи или дали областният прокурор щеше да я окове с белезници в минутата, в която прекрачехме прага. Нуждаех се от някаква гаранция. Проверих часовника на телефона си. Почти осем. Със сигурност, ако се обадех на чичо Боб, той щеше да има време да се обади на областния прокурор и да уреди нещо за утре сутринта. И ако трябваше, щяха изцяло да се доверя на Чибо. Той можеше да ми каже как да процедирам като гарантира правата и безопасността на Ким. Може би дори можех да се обадя на Джема, да проверя дали ще може да присъства на срещата като подкрепление. И можеше да ми се наложи да имам адвокат в готовност, ако нещата тръгнеха надолу.
Ким излезе след няколко минути и очевидно бе плакала. Беше прибрала косата си с лента и бе сменила дрехите си. Беше се превърнала от крехка даскалица в международна шпионка, покрита в черно от главата до петите.
Вдигнах вежди насреща й, когато отново седна на дивана, но когато го направи, вълна от замайване ме покоси. Топлината тръгна от тила ми и се разпростря през тялото ми и осъзнах, че не бях яла от обяд няколко часа по-рано. Кръвната ми захар падаше бързо. Може би щях да принудя Рейес да ми сготви нещо, когато се върнех. Но пък ако знаеше какво планирах, можеше наистина да сложи отрова вътре.
Отрова.
Примигнах надолу към чая си. Той се размаза пред погледа ми и се наклони настрани, разливайки се през ръката ми и върху килима. После ръцете на Ким бяха около мен. Дръпна ме на дивана, сложи ме да легна на него колкото можеше. Все още усещах, че съм изкривена, когато погледна надолу към мен.
— Толкова съжалявам, Чарли. Остана една. — Веждите й се сключиха замислено. — А с тази ще е сложно.
— Ти… ти си ме упоила?
— Остана само една и после всичко това ще свърши. Уредила съм всичко. Парите са на името на Рейес. Ако той иска да плати на застрахователните компании, добре. Това ще зависи от него.