Клепачите ми се затвориха.
— Чакай — каза тя, потупвайки бузата ми.
Примигнах насреща й.
— Всички документи са в бюрото ми в кухнята. А това е бележка за Рейес. — Тя вдигна една бележка. Тя се размаза пред погледа ми. — Не искам ченгетата да я докопат — каза тя, натъпквайки я в джоба на дънките ми. — Моля те, просто му кажи, че го съм го обичала от първия момент, в който го видях.
Знаех какво е чувството.
— И, и му кажи… — Тя се замисли за момент, после се ухили. — Кажи му, че ще го видя от другата страна.
Гласът й също се размаза и избледня, докато пропадах в топъл, пухкав мрак.
— Чито Блоб — казах, борейки се с отказа на езика ми да работи.
— Знам, че си разстроена, Чарли, но това не е причина да ме наричаш с разни имена.
— Не, ту те тирираш. — Какво, по дяволите, казах току-що?
— Какво, по дяволите, каза току-що?
В главата ми звучеше като „Ти не разбираш“, когато го измислих. Стиснах зъби и се постарах повече.
— Талежът. — Чудесно, сега звучах като французойка. — Подпалвач… ът.
— Подпалвачът? — попита той, изведнъж много заинтересован какво имах да кажа.
За съжаление „Телиозно“ бе онова, което получи. Нямам представа. Преглътнах и се запрепъвах през вратата. Да слагам единия крак пред другия и да се опитвам да говоря междувременно, се беше превърнало в сериозно предизвикателство. Хладният въздух изглежда помогна. Поклатих глава.
— Подпалвачът. Искам да направя телка. Сделка. Само че нямам много време.
— Защо не?
Проклятие. Ким щеше да провали плановете ми за нея.
— Още една сграда или къща, или нещо подобно е на път да бъде обхваната от тламъци. Просто предупреди пожарната — казах аз. — Аз ще се опитам да открия подпалвача, преди да стане тота.
— Кой, Чарли? — попита той, гласът му бе твърд, нетърпящ възражение.
Но пък аз можех да споря и със стълб.
— Ще се срещна с теб и с областния прокурор рано сутринта. Обещавам. Всичко ще бъде обяснено.
— Кажи ми сега или се кълна, че ще наредя да те приберат за намеса и възпрепятстване.
— Чито Боб, тота не е честно.
— Нека поне да се оглеждат за колата.
Това беше чудесна идея. За съжаление не знаех дали Ким изобщо има кола. Нямаше такава, регистрирана на нейно име. Бях проверила.
— Просто ми се обади в минутата, в която чуеш нещо за тожар. — Да се надяваме, че Чибо можеше да си преведе.
— Чарли, поставяш невинни хора в опасност.
Разочароваше ме.
— Тя няма да нарани никого. Знаеш, че няма.
— Тя?
— Просто ми се обади.
— Няма нужда. Имаше още един палеж. Същата процедура.
Вече? Колко време съм била в безсъзнание?
— Къде?
— Слушай сега. Аз ще споделя, когато и ти го направиш.
Преди да успея да споря, той затвори. В лицето ми. Завъртях очи, в резултат едва не паднах от тротоара. Обадих се на Куки, за да открие къде беше тожара… пожара. Кой мислеше заваляно?
— Има неконтролиран палеж в тревист район — каза тя, след като подслуша линията за спешни случаи благодарение на чудото на интернет. — Само това се казва засега.
— Неконтролиран палеж в тревист район?
Това беше странно.
— О, чакай, да, има неконтролиран палеж в тревист район, но някаква подземна структура е изгоряла.
— Като бункер? — попитах аз.
— Възможно е. Опитват се да го изгасят. От там се е подпалила тревата.
Дали Ърл ги е карал да живеят в бункер в някакъв момент? Не бих го отхвърлила. А Ким беше права. Това би било сложно. Как някой палеше подземна сграда? Очевидно ставаше добра в тази работа с палежите. Може би това щеше да й даде предимство на улицата, ако планът ми се провалеше безславно — което моите планове често правеха — и накрая тя свършеше в голямата къща.
Започнах да излизам от паркомястото, когато Ким се появи в светлината на фаровете ми. Оставих Мизъри паркирана и излязох, странно чувство на унижение подклаждаше собствения ми огън.
— Ти ме упои! — казах сърдито.
Една дама, разхождаща кучето си, спря, за да слуша, после наведе глава, когато погледнахме към нея и продължи да върви. Имаше приличието да изглежда засрамена. Ким, не жената.