— Само малко.
— Малко? Доколкото разбрах си подпалила света, докато съм била в безсъзнание.
— Само една мъничка част от него. — Тя вдигна палец и показалец, за да ми покаже точно колко мъничка.
— И звучах глупаво, когато се опитах да говоря с чичо Боб.
Тя закърши ръце.
— Съжалявам. Не съм искала да звучиш глупаво.
Скръстих ръце на гърдите си.
— А приключи ли? Сега вече можем ли да обсъдим изобретателния ми план как да те спасим от затвора? Или все още планираш да се самоубиеш?
Изненаданото изражение на лицето й ми каза… ами, че я бях изненадала. Общо взето това беше, но познавах признаците за самоубийство. Беше вкарала нещата си в ред и имаше всяко намерение тази вечер да се самоубие. Не можех да не се зачудя какво я бе спряло. Или дали пътуване до моргата все още беше в дневния ред.
— Не, аз… — Тя стисна устни и остави една сълза да се търколи по бузата й.
— Добър опит, сладурче — казах, хващайки я за ръката и повеждайки я навътре. — Но няма отново да се хвана на този номер. По-силна си, отколкото някога съм предполагала.
— Не, не съм. Кротка съм и крехка.
— Кажи го на съдията, сестро. Точно сега трябва да си сверим часовниците.
— Аз всъщност не нося…
— Просто израз. — Бутнах я в апартамента й, после затворих вратата. — И ако мислиш, че можеш да направиш кафе, без да му сложиш опиат, може ли да получа чаша?
— Добре.
Тя се отправи към кухнята. Последвах я. Наблюдавах всеки неин ход. Кротка и крехка друг път.
Ким не одобри плана ми на 100%. Възнамеряваше да влезе в полицейския участък и да се предаде, признавайки всичко. Макар това да бе съществена част и от моя план, имаше стъпки, които трябваше да бъдат направени, за да се гарантира справедливото отношение към нея. Щом веднъж я убедих в това и спрях да заплашвам, че ще повдигна обвинение за това, че ме е упоила, тя се съгласи.
Но дали чичо Боб щеше? Дали капитана или областния прокурор щяха? Ким отказа да включи тази част от живота си в преговорите, но цялата й дейност като пироман се основаваше на това. Тя изгаряше тези спомени. Опитвайки се да предпази Рейес, да се отърве от снимките в стените. Да стерилизира миналото си. Ако не искаше да говори за него, щях да уважа това, но все още имах едно доказателство в арсенала си. Самата снимка. Онази, която имах на Рейес. Ако първо я покажех на областния прокурор, после договорех сделка за Ким, ако тя признаеше и върнеше парите на застрахователните компании, със сигурност щяха да се съгласят. Ако не друго, тя вършеше услуга на града. Всяко място, което бе подпалила, навсякъде, където бяха живели, беше грозотия.
Пробягах двете стълбища и се втурнах през вратата си, преди да си спомня, че имах компания. Спрях рязко, огледах стаята и въпреки че не преброих всички, бих предположила, че в апартамента ми имаше точно двадесет и седем починали жени, което беше с двадесет и седем повече, отколкото трябваше да бъдат.
Една дереше килима ми, отчаяно опитвайки да се измъкне. А друга си дърпаше косата, изтръгвайки я с шепи. Не можех да понеса повече. Забързах към нея, клекнах и хванах ръцете й в своите. Тя продължи да се поклаща, но малко се успокои. Придърпах я в обятията си и загледах, докато разни жени се щурака по шкафчетата, по стените и под бюрото ми.
Открихме общия гроб, но сега какво? От какво се нуждаеха тези жени? Ако чакаха убиецът им да бъде намерен, можеше да чакат дълго. Можеше да се наложи да лагерувам на противопожарния изход.
Когато жената в ръцете ми се успокои достатъчно, за да я оставя, аз се запромушвах през тълпата, внимавайки да не стъпя на нечии пръсти, и отидох до чекмеджето на скрина, където пазех снимката. Започнах да се притеснявам, когато не я намерих. Прерових и останалите чекмеджета, малко развълнувана, когато открих боксерките си с „отговорна за удоволствието“ на задника, после претърсих чорапите си и пуловерите, и шаловете. Никаква снимка. Когато стаята ми заприлича на взривена, осъзнах, че снимката беше изчезнала.
Осени ме прозрение. Рейес. Беше разстроен, когато я намери. Трябва да я беше взел.
Грабнах ключа ми за апартамента му и замарширувах натам. Пътят беше кратък.
— Къде ми е снимката? — попитах, след като го открих. В спалнята му. По хавлия. Все още чисто мокър. Пресвета майко…
— Кога щеше да ми кажеш плановете си за сестра ми?