Това ме спря рязко. Очите му блестяха от гняв. Не беше говорил с нея от години. Как, по дяволите, знаеше всеки път, когато отидех да говоря с нея?
— Знаеше ли какво е намислила сестра ти?
Той се занимаваше с това да си слага часовник с дебела кожена каишка.
— Мислех, че имаме уговорка. Ти стоиш далеч от нея, а аз не те разрязвам на две.
— Не — казах аз, приближавайки се към него. Забих показалец в гърдите му. — Не ти се полага да ме заплашваш.
— Кой казва, че е заплаха? — Човекът обичаше да говори големи приказки.
Пристъпих по-близо. Ароматът му, като гръмотевична буря в пустиня, ме обгърна. Топлината му, излъчваща се на вълни от него, изглежда ставаше все по-гореща с всяка секунда.
— Ако някога отново ме заплашиш…
— Какво? — попита той, скръствайки ръце, докато ме изучаваше изпод притворените си клепачи.
След като прочистих гърлото си, казах:
— Ако някога отново ме заплашиш, ще те обвържа.
Бях го обвързала веднъж, привързвайки безтелесната му същност към телесната, така че да не може да я напуска. Беше заклещен. Не беше място, на което обичаше да е.
Веждите му се стрелнаха нагоре и в стаята стана още по-горещо. Той скъси дистанцията помежду ни.
— И как точно предлагаш да стане това — попита той, ирисите му блестяха, — ако не можеш да говориш?
Прилив на ярост премина през мен. Погледът ми се стрелна към хавлията. Сенките в долината между бедрата му привлече вниманието ми. Те се размърдаха, когато той направи още една крачка, принуждавайки ме да отстъпя. Коремните му мускули помръднаха от движението. Той продължи да напредва, докато нямаше накъде повече да отида. Притисната до стената, сложих ръка на гърдите му. Той опря ръце на стената зад мен.
— Мислех, че сме приключили с дребнавите ти заплахи — казах аз.
Погледът му се спусна към устата ми.
— Заплахите ми никога не са дребнави. — Той прокара език по долната си устна, после го прибра в устата си, докато обмисляше ситуацията ни.
— Нито пък моите. Не ме заплашвай отново и можем да сме приятели до живот.
Главата му се наклони настрани.
— Мислиш да ме укротиш? — попита той. Без да сваля очи от мен, той се пресегна към най-горното от чекмеджетата на скрина, взе полароидна снимка и ми я подаде. — Мислиш да укротиш това?
Не я погледнах. Изображението се бе запечатало в ума ми още когато я видях за пръв път. Рейес завързан и с вързани очи, завързан за стол, въжетата се впиват в плътта му, отваряйки отново рани, които изглежда заздравяваха. Бях го разпознала моментално, разрошената му тъмна коса; плавните татуировки по раменете и ръцете му; плътните му устни. На снимката изглеждаше на около шестнайсет, лицето му бе извърнато настрани, устните му бяха стиснати от унижение. Огромни петна от черни синини обезобразяваха врата и ребрата му. Дълги очевидни разрези, някои пресни, някои позараснали, се спускаха по ръцете и торса му.
Заклех се, че никога повече няма да я погледна, но бях идиотка. Освен това и никога не я оставих. Ако не друго, това беше доказателство за онова, през което бе преминал Рейес, онова, което двамата с Ким бяха изтърпели, а сега щеше да помогне за случая на сестра му.
Без да я поглеждам, аз я тикнах в задния си джоб.
— Не искаш ли да видиш какъв съм? — попита той.
— Това не си ти, Рейес. Това е, което ти е било причинено.
Усмивката, която се разпростря по лицето му, съдържаше малко хумор.
— И мислиш да ме поправиш като птиче със счупено крило.
Ръцете ми се плъзнаха до хавлията.
— Мисля, че си голямо момче и знаеш, че съм до теб, без значение какво се случва. — Подразних го, прокарвайки върховете на пръстите си по горната страна на хавлията, надолу по предницата, докато не се плъзнаха по ерекцията му. Очевидно не беше чак толкова ядосан.
Той се напрегна.
— Без значение какво се случва?
— Без значение — казах аз, бутайки го назад. — И ако можеш да спреш да ме заплашваш всеки път, когато отстоявам своето, можеш да ме имаш. Дотогава можем да бъдем съседи. — Понечих да се мушна под ръката му, но той я сниши, блокирайки пътя ми за бягство.
— Майтапиш се, нали?
Вдигнах поглед към него.
— Ни най-малко. Ако не възразяваш. — Посочих ръката му с поглед.
Вместо да се дръпне встрани, той скъси дистанцията помежду ни, докато се оказахме само на сантиметри един от друг.