— Дъч — каза той в ухото ми, държеше ме толкова здраво, че трябваше да викам в агония, но се наслаждавах на усещането, на силата на оргазма му, когато се разби в мен. Той се напрегна, дишането му се накъса, докато го разтърсваше в сладки, удивителни вълни.
Когато се успокои, той се претърколи и ме повлече със себе си, докато не застанах отгоре. После сключи ръце около мен, отказвайки да ме пусне. Не че исках да го направи. Той потърси утеха във врата ми, заравяйки лице в извивката, преди да каже с приглушен глас:
— Трябва да започнем да се срещаме.
Засмях се, обвих ръце около него и целунах мекото местенце под ухото му.
— Ще трябва да тръгнеш на училище за послушание, преди това да се случи. Имаш проблеми с властта.
— Забрави. Можем отново да правим секс и после да започнем да се срещаме.
— След като поставяш нещата така, добре. — Изписуках в протест, когато отново ме претърколи с ръмжене и отново започна с цялото нещо.
Беше доста слаб протест.
Глава 14
Ако Бог ни наблюдава, можем поне да бъдем забавни.
Някой чукаше. Блъскаше. И докато се борех с клепачите, които искаха да останат спуснати, и с тялото, което искаше да остане хоризонтално, аз се закълнах във всичко свято, че някой щеше да пострада. Предстоеше да се види дали този някой щеше да се окажеше досадника или щях да съм аз, но ела сутрин и един от нас ще лежи на земята, стенейки в агония.
— Какво, по дяволите? — попита Рейес, също борейки се с летаргията.
Опитах се да отговоря, но гласа ми прозвуча като бесен лос с настинка, затова млъкнах и се измуших изпод ръката му и задните крака на Артемида. После паднах от леглото, което не беше чак толкова необичайно.
— Добре ли си? — попита Рейес, лицето му беше заровено в дебелата възглавница. Имаше вкус.
— Ммм — беше единственото, което успях да кажа, докато се ориентирах в стаята в търсене на бельо и сутиен. Допреди малко бяха на мен. Колко далеч можеха да отидат?
Чукането прозвуча отново. После гласове. После стъпки, последвани от леко почукване по вратата на Рейес и осъзнах, че по-ранното чукане не е било на неговата врата, а на тази на Куки или пък на моята. Артемида надигна глава, но само за момент, преди сънят да я победи.
Открих хавлията, която носеше Рейес и се увих в нея. Ако хората щяха да чукат по вратите посред нощ, трябваше да са готови за последиците. След като избегнах масичката за кафе и за малко се разминах с цветарника, открих вратата и я отворих. После видях входната врата, така че затворих вратата на килера и се отправих в тази посока.
Прозвуча още едно леко почукване. Още гласове.
— Какво? — попитах, отваряйки рязко вратата. Почти успявах да виждам в този момент, въпреки че всичко беше в размазано сиво и синьо. Докато не видях Куки.
— О, Чарли — каза тя, облечена в розовееща роба и зелени като лайм пантофи. Зениците ми се свиха от ужас. — Господин Суопс те търсеше.
— Казвай ми Гарет — каза той на Куки.
Тя се усмихна срамежливо. Проклятие. Чичо Боб по-добре да действа.
После Гарет се обърна към мен.
— Чарлс. Стояла си до късно?
— Какво, по дяволите, Суопс? — Все още звучах като настинала. — Знаеш ли колко е невъзпитано да чукаш на нечия врата в… — Нямах представа колко беше часа. — … рано сутрин?
— Мислех, че това е любимата ти игра. — Беше облечен с тежко яке и имаше преметната на рамото раница.
Рейес се приближи зад мен в чифт долнище от пижама, косата му беше разрошена, челюстта му бе с набола брада, миглите му бяха оплетени. Оплетени! Проклет мъж. Ставаше все по-секси. Куки си пое дъх, когато го видя. Гарет се стегна.
— Така е — казах аз, търкайки лявото си око с юмрук, — но съм привилегирована. Ти нямаш оправдание.
— Мога ли да му прекърша гръбнака? — попита Рейес. Той сложи ръце на рамката на вратата от двете ми страни и пристъпи напред, докато тялото му се прилепи до моето.
Гарет се изпъна още повече, приемайки предизвикателството. Бяха почти еднакви на ръст, на телосложение, на ослепително добър външен вид. Имах толкова труден живот.