Выбрать главу

— Защо иначе той би изпратил стотици хиляди от воините си на смърт, само за да се опита да прекоси празнотата на забравата? Бог е направил излизането от ада много трудно. Има празнота, като ров около замък, и е почти невъзможно да се прекоси. Затова е създал Рейес. Той е ключ, карта през празнотата. И е искал да се увери, че поне едно създание ще стигне до това измерение, което ще може да те прати в гроба.

Скръстих ръце. Беше ме спечелил с някои неща, но ме беше загубил с други. Не беше изпратил Рейес, за да ме убие, а за да получи портал. Който и да е портал.

Гарет разгледа записките, потънал в мисли.

— Но после се е намесила досадната връзка. Запазил те е жива с десетилетия повече, отколкото повечето жътвари.

— Хей — изпротестирах аз, изведнъж обидена. — Не съм чак толкова стара. На двадесет и седем съм. Мили боже!

— Но повечето жътвари умират млади, нали? Защото повечето жътвари нямат влюбен свръхестествен убиец за пазител, който да им върви подир задника.

Рейес ми беше казал същото. Физическите тела на повечето жътвари умират млади и после те изпълняват дълга си стотици години като безтелесни.

— Но това все още поражда въпроса защо би искал ти да си мъртъв, Рейес? Ти? Единственото съществуващо създание, което може да прекоси празнотата? Защото ще унищожиш света? Това ли го е държало буден през нощта? Толкова го е грижа за хората? — Гарет се присмя. — Изобщо не го е грижа за нас. Ние сме пионки в игра, а Земята е игралното поле, но той е единственият, който следи резултата.

Веждите на Куки се събраха в концентрация, докато попиваше историята на Гарет.

— И иска портал към рая? — продължи той. — Защо? За да си сервира задника на сребърен поднос? Отново? Защо ще иска да се връща обратно там? Каква беше онази стара приказка? По-добре да управляваш в ада, отколкото да служиш в рая? А той е главният владетел със стотици хиляди, вероятно и милиони създания, които да му служат. Да се прекланят в краката му.

— Така че, ако да се добере до портала, т.е. до мен — казах аз, сочейки себе си с махване на ръка, — не е истинската му мотивация, тогава какво е?

— Страх.

— Страх?

— Помисли. Създал е син, който да свърши мръсната му работа, и като всеки твърдоглав тийнейджър, синът се е разбунтувал. Отказал да изпълни заръката на баща си. Никога не е ставало въпрос за война. Никога не е било за да се върне Луцифер обратно в рая. Става въпрос за нещо друго, нещо, от което само той би се страхувал.

Седях на ръба на седалката си, дъвчейки ноктите си. Определено трябваше да направя пуканки.

— Добре, какво тогава? От какво толкова го е страх?

Гарет стисна устни, после каза меко:

— От теб.

Изпънах се.

— К-какво? Защо ще се страхува от мен?

— Нямам идея, но трябва да ти кажа, че съм повече от малко впечатлен.

— Аз също. Супер съм — казах, преструвайки се на съгласна. Беше откачил. Беше минал през ръба на водопада и се бе приземил на остра, стърчаща канара.

Преди да успея да му дам професионалното си мнение относно умственото му състояние, той прикова Рейес с буреносен поглед.

— Не си бил изпратен, за да я докопаш, за да я върнеш, нали? — Когато Рейес не отговори, той продължи. — Бил си изпратен, за да я убиеш в случай че всички елементи, които изглежда естествено работят срещу жътваря, се провалят. В случай че тя оцелее сред всички зли създания на Земята, които са привлечени към светлината й, които се стремят към същността й. Ти си бил застраховка, изпратен да се увери, че тя ще бъде погребана, преди да има възможност да си поеме дъх. — Той се приведе напред, говорейки директно на Рейес. — Бил си създаден, за да я убиеш. Тя пак щеше да бъде жътваря. Просто нямаше да има живот като човек. Така че по някаква причина, Чарли в човешка форма е онова, което го плаши. А ти съществуваш само по една-единствена причина. Да убиеш единственото създание във вселената, което е било предречено, че ще унищожи татенцето.

Това беше страхотно. Намърдах се по-дълбоко в седалката си и стиснах ръце. Сякаш ми бяха разказали много готина приказка за лека нощ, в която обаче нямаше нищичко вярно.

— Ще направиш нещо — каза ми той, изражението му беше сурово. — Само не съм сигурен какво. Ще натрупаш някаква сила или ще вземеш някакво важно решение, което ще промени хода на човешката история. Ще поведеш армия срещу владетеля на ада и ще го поразиш веднъж и завинаги. А той прави всичко по силите си, за да те спре.