О, да, Гарет имаше нужда да мине на лекарства.
— Но защо ще искам да правя всичко това? И как ще поведа армия? Просто не съм толкова добра в организирането. Ще очакват ли да ги храня?
— Не знам как ще го направиш или каква роля всъщност ще изиграеш. Бяха ми показани само частици и с цялата информация, която получих от подземния свят, опитвайки се да отделя фактите от измислиците, реалността от съня, беше трудно да го пресея. Затова е и цялото проучване. — Той вдигна записките, за да ги видя.
— Къде на Земята откри всичко това?
— Както казах, имам интересни роднини. И e-Bay също помогна. Знам само, че жътварите на души — между другото долу не им казват така наистина — са невероятно могъщи. Не като ангелските създания или като демоните от измеренията, за които знаем. Те имат души и могат да съществуват в това измерение едновременно и в човешка форма, и като духове. Те са напълно различен биологичен вид. Като пеперуди в свят на молци.
— Но ти — каза той, гледайки остро, — ти си още по-силна от повечето от твоя вид. Родена си със способността да извличаш енергия от всичко около теб, одушевено или неодушевено. Силите ти са като течност, постоянно променящи се, оформящи се и моделирани според ситуацията. Наричат те с дума от техния език, която значи „податлив“, „адаптивен“. Доколкото разбирам, била си много специална дори в твоя свят. И си била някаква кралска особа.
— Уау, добре сте си поговорили. — Рейес ми беше разказал за това с кралската особа. Останалото обаче беше ново и доста интересно. И все пак не можех да не се усъмня в източниците му. Може би наистина всичко беше голяма измама, но не по начина, по който смяташе Гарет. Може би Сатаната искаше Гарет да си мисли, че е бил излъган.
— Като казах, там е различно. Сякаш попиваш съдържанието на енциклопедия от тридесет и пет тома в рамките на секунди.
— Това определено можех да го използвам в колежа.
— Помниш ли писмото, което откри в апартамента ми онази вечер?
— Да — казах, игнорирайки бодването на ревност, която се стрелна от Рейес. — Онова, което изтръгна от ръката ми.
— Мда, съжалявам за това.
Не съжаляваше. Наистина не съжаляваше.
— Беше от д-р вон Холстейн от Харвардския университет. Той работеше върху някои преводи заради мен.
— Преводи на какво? — попита Куки.
— И как го откри?
— Публикувал е доста неща. Натъкнах се на името му, докато правех проучване на мъртвите езици. И превеждаше от някои много стари документи, които открих в сайт за антикварни книги. И, отново, още няколко в eBay. За съжаление никой не можеше да ги разчете, така че се свързах с д-р вон Холстейн за помощ.
— Краварчето може да чете антични текстове?
— Адски по-добре от мен. И щом му разказах историята си, той ми помогна да събера информация и ми каза за какво да се оглеждам. Онова, което наистина ни заинтересова, бяха трудове, които бяха написани от византийски пророк на име Клеосариус.
Куки изцъка.
— Това е злополучно име.
— Мда, ами, вероятно е наистина старо — казах й аз. — Макар че веднъж познавах един Клео. Жена му го уби със сатър за месо.
Тя потрепери.
— Все още ли беше в главата му, когато дойде при теб?
— Не, слава богу. Колко зловещо щеше да бъде?
Гарет прочисти гърлото си.
— Съжалявам — казахме в унисон. После прошепнах на Куки. — После ще ти кажа повече. Онази жена беше откачена.
— Добре — прошепна тя в отговор.
Гарет почака, за да се увери, че сцената е негова.
Аз примигах. Огледах си ноктите на краката. Задъвках си устната.
— За съжаление — продължи той след цяла вечност, — не можем да открием много за Клео. Но в исторически план, пророците не са можели да се разкарват просто така и да ръсят пророчества. Биха били обявени за еретици и екзекутирани. Така че много са записвали пророчествата си като стихове. Нострадамус е писал в четиристишие. Монах от Тибет на име Аджан Сао Чах е записвал виденията си в поеми, макар че той никога не би бил съден за тях. Той казва, че получавал виденията си от магически амулети. Но този тип Клеосариус е пишел кодирано.
— Като таен код? — попитах аз.
— Точно. Отначало д-р вон Холстейн си помисли, че документите са писани на илирийски. Нямам идея какво е това, но не беше отговорът. Кодът го озадачи. Щом научихме, че човекът е бил византиец, докторът разбра какъв език е използвал и можеше да продължи нататък. Но имайки предвид, че този тип Клео е писал едновременно на мъртъв език и кодирано… Нека просто да кажем, че д-р вон Холстейн имаше тежка задача.