Куки седеше очарована.
— Значи е разшифровал кода и е превел текста?
— Досега е получил само части от цялото.
— И е направил всичко това за… — Вдигнах поглед замислено. — … за два месеца?
— Беше малко вманиачен, след като се свързах с него. Каза, че е като да намери Светия Граал. Винаги го има из разни исторически текстове, но никой не беше направил връзката между мъртъв език, пророчество и код. Доколкото разбирам, всички са смятали, че човекът е бил лунатик и са се примирили.
— Добре, какво е открил?
— Само това, че всички пророчества на Клеосариус се отнасят за един човек. Теб.
— Мен? — попитах аз, изведнъж супер-дупер заинтересована.
Гарет кимна и разрови записките си.
— Осъзнах го, когато Луцифер те нарече „кралска дъщеря“, а веднъж и „кралска дъщеря на светлината“. На това съм базирал всичките си проучвания. Кралската дъщеря на светлината. Има няколко текста, в които те наричат или „кралска дъщеря“, или „дъщеря на светлината“. Но в по-късните му писания има някои, които те наричат просто „дъщерята“ и там нещата стават наистина интересни.
Примъкнах се към ръба на седалката си.
— Добре. Привлече ми интереса. Защо?
— Те се отнасят до невъобразимата ти сила и армия.
— Добре, силата е хубаво нещо. Обаче още не съм сигурна за това с армията.
— Не просто сила — каза Гарет, ставайки все по-развълнуван. — Невъобразима сила. Според пророчествата му, ще събереш воин, учен, пророк, пазител на портата, страж и още няколко фигури, върху които д-р вон Холстейн все още работи. — Той зачете от едно писмо. — Добре, ето я частта, която търсех. Владетелят, или цар на злото ще плени бащата на дъщерята, за да я подмами в капан…
— Чакай. Какво ще иска Сатаната от баща ми?
— Може би не е баща ти тук на Земята, а другия ти баща.
— О, вярно. Царят от онази друга реалност? — попитах Рейес, но господин Фароу беше зает да потъва в собствените си мисли.
— И с армията на дъщерята, която да я защитава — продължи да чете Гарет, — тя ще повали владетеля. Ще има велика и ужасна битка, но тя ще го победи и на Земята ще се възцари мир за хиляда години.
Рейес стана и отиде да се взира през прозореца. Нямах представа къде бяха мислите му. Но знаех точно къде бяха моите.
— Ъм, не съм сигурна, че така е станало в Библията — казах, изведнъж отново скептична. — И не искам наистина да се бия с бащата на Рейес. Мога ли да си дам оставката сега? Да го отметна от списъка си със задачи?
— Но не е ли невероятно, че този тип е написал стотици пророчества за теб стотици години, преди да се родиш?
— Значи го вярваш. И има само един проблем с теорията ти. Рейес не е бил пратен да ме убие. Бил е изпратен да ме отвлече, да ме отведе обратно в ада със себе си. Нали? — Погледнах към Рейес. Той стоеше, гледайки към прословутия ни паркинг. Изобщо не съдействаше.
Микросекунда преди да продължа с дърдоренето си, Рейес най-накрая проговори.
— И как си мислиш, че щях да успея да го направя, Дъч?
Кръстосах крака.
— Какво имаш предвид?
Той се обърна към мен, а изражението му беше сериозно.
— Как си мислиш, че щях да те вкарам в друго измерение?
Гарет ме погледна тъжно.
— Бил е изпратен да те убие, Чарлс. Няма друг начин.
Кислородът се изпари от стаята, когато ме осени, че Гарет наистина беше на някаква следа. Придърпах колене до брадичката си.
Върховете на пръстите на Куки бяха върху устата й в смесица от удивление и съжаление.
Рейес се обърна отново към прозореца.
— Баща ми ми каза същите простотии, които е казал и на Суопс. И също като него, аз се усъмних в мотивите му. Суопс е прав. Защо ще иска да се връща в рая? Никога не е имало смисъл. Всяка дума от устата на баща ми има скрити мотиви, но това беше различно. Винаги съм имал усещането, че крие нещо. Създал ме е с причина. Трябвало е да се увери, че мога да прекося празнотата и да мина в това измерение. И ме накара да чакам. С векове чаках в мрака, докато не беше избрана ти.
— Но ти ме видя — казах аз, чувствата ми бяха наранени. Чувствах се като глупава ученичка. — Видя ме в друга форма и се влюби.
Той прехапа устна и наведе глава сякаш засрамен.