— Така е.
— И все пак — продължих, запомняйки шарката на дивана, — ако не беше, щеше да ме убиеш?
След момент, той ме измери с твърд поглед.
— Най-вероятно да. Но освен това нямам доверие на баща си. Той искаше физическото ти тяло да бъде унищожено, а аз не знаех защо. Не мога да кажа какво щях да направя. Така или иначе, ти щеше да си си ти. Пак щеше да бъдеш безтелесен жътвар.
Кимнах, опитвайки се да преглътна потвърждението му.
— Значи всичката тази глупост за ключа, който ще влезе в ключалката…
Главата на Гарет се вдигна рязко.
— Знаеш за това?
— Да — казах, внезапно уморена, — един от демоните ми каза. Каза, че ако двамата с Рейес се съберем телом — ако ключът влезе в ключалката, така да се каже — ще започне война или светът ще се унищожи, или нещо също толкова ужасно. Знаеш, обичайните гибел и разруха. Но нека ти кажа нещо, ключът беше вкаран в ключалката и макар че земята се разклати, доколкото знам, не сме започнали свръхестествена война.
Той погледна надолу към книжата си.
— И аз не мога да го разбера това. Спомням си, че съм чувал същото предупреждение. Мисля, че е част от пророчеството, което ми казаха, но просто не знам какво означава.
— И кой ти каза за това пророчество? — попитах аз. — Луцифер не би го направил, не и ако това означава, че ще разбереш, че те е лъгал.
— Единственият, който можеше. Единственото създание с достатъчно сила едновременно да ме изпрати в ада, после да ме издърпа обратно. И така, както го виждам, само едно създание има силата, познанието и възможността да ме прати в ада и обратно. — Той отправи твърд поглед към Рейес. — Синът на Сатаната.
Примигнах изненадано, после се присмях.
— Рейес? Суопс, това е абсурдно. Защо Рейес би направил такова нещо? По-важното, как би направил подобно нещо? — След няколко секунди, в които защитавах мъжа си, осъзнах, че бях единствената наоколо, която го правеше. Обърнах се към Рейес, към ледения блясък в очите му, когато измери Гарет с твърд поглед.
— По-умен си, отколкото изглеждаш — каза той.
Изражението на Гарет стана смъртоносно.
— Какво, по дяволите, си мислеше?
— Видях възможност и я използвах — каза Рейес. Външно изобразяваше спокойствие, но вътрешно се пенеше, кипеше от агресия и неизразени емоции. — Има момент — продължи той, — когато човек умре и бъде върнат към живот, в който душата му е хваната между две измерения. В този момент, реших, че мога да те използвам като шпионин.
Докато седях сащисана, гневът на Гарет нарасна.
— Само дето не бях наясно с плана, кретен — каза той, гласът му бе груб от едва сдържаната ярост. Приведе се напред със стиснати зъби. — Ти ме прати в ада.
— Не ми беше от полза. Не научи нищо, което вече да не знаех.
Юмруците на Гарет бяха свити в блузата на Рейес, преди да се усетя. Той вдигна Рейес във въздуха и възнамеряваше да го запрати към стената, но, естествено, Рейес за секунди взе преимуществото. Той обърна нещата, отблъсна Гарет, изблъска го до стената и заби предмишницата си в гърлото на Гарет.
Куки отскочи назад, докато аз реагирах точно по обратния начин. Скочих в мелето.
— Рейес, пусни го! — извиках, дърпайки ръката му.
Но Рейес искаше Гарет да знае какво усилие не полагаше. Той се усмихна, докато Гарет сумтеше и се бореше. Боях се, че наистина ще му смаже ларинкса.
— Разбрахме — казах на Рейес. — Ти печелиш. Сега го пусни.
Куки се отдръпна, лицето й бе пепеляво, очите й бяха разширени.
Рейес отпусна хватката си и го хвърли на пода. Гарет се закашля и опита да си поеме въздух, държейки се за гърлото. Наведох се да му помогна да се изправи и макар че отчасти очаквах да отхвърли предложението ми, той сложи ръка на рамото ми и опита да стане. Но беше по-тежък, отколкото си спомнях, и се озорих да го вдигна на крака. Рейес нямаше друг избор, освен да ми помогне. Заедно го вдигнахме, но Гарет се препъна към мен. Рейес го улови, но в следващия миг Гарет доказа точно колко добър мошеник беше. Той изблъска Рейес назад, преструвайки се, че пада, извади дълга кама с остър като бръснач връх и я заби в гърдите на Рейес.
Изненадващ електричен заряд изстреля адреналин надолу по гръбнака ми. Покрих уста с двете си ръце в пълно недоумение, когато Гарет се усмихна и се облегна на мъжа, когото току-що бе наръгал. Беше ред на Рейес да страда. Той отметна глава назад и се опита да диша, докато Гарет забиваше острие по-дълбоко, приковавайки го към стената.