— Научих някои неща за това как да ти сритам задника.
Когато Рейес сграбчи ножа, Гарет натисна отново и Рейес простена в агония.
Не разбирах. Беше просто нож. Имаше дълго, тънко острие, почти като малък меч, и не беше в сърцето му, а точно под дясната му ключица. Бяха го прострелвали с куршум 50-ти калибър, нещо, което би разкъсало на парчета обикновен човек, и си беше тръгнал спокойно. Защо такова тънко острие го парализираше?
Изтичах до тях и опитах да извадя острието, но Гарет ме отблъсна. Препънах се и паднах на земята.
Той стисна челюст, изражението му бе пълно с омраза, гневът му бе осезаем.
— Имаш ли някаква представа какво ми направиха?
Рейес не можеше да отговори. Очите му се завъртяха назад, ръцете му се хванаха за стената зад него. После се пресегна и разкъса блузата си, сякаш го изгаряше. Забиваше нокти в нея, но щом я разкъса на парчета, аз осъзнах, че не дереше нея, а себе си. Татуировките му, ясните линии и схеми на картата през портите на ада, започнаха да се пропукват. Ярка оранжева светлина, като разтопена лава, започна да се просмуква през тях.
Седях на пода хипнотизирана. Защо просто не извадеше камата? Не разбирах.
Гарет хвана с две ръце дръжката, една върху друга, и отново натисна. Рейес простена през стиснати зъби, когато острието се плъзна още по-навътре. Когато пукнатините се разшириха и от тях започна да излиза огън. И знаех какво щеше да се случи. Рейес щеше да умре.
Това ли беше? Това ли беше видението на Ракетата?
Можеше и да е. Станах и се приготвих да се изстрелям напред. Ако само можех да махна Гарет от него, щях да успея да издърпам камата. Но как? Той беше висок и силен, и…
Остро тупване прозвуча и всички застинахме за момент, преди Гарет да погледне към мен и да се свлече на пода. Хвърлих поглед към Куки. Към тигана, който държеше с две ръце като бейзболна бухалка.
Още един стон от Рейес ме накара да се втурна напред. Хванах камата, опрях крак на стената до него и дръпнах. Острието се плъзна навън по-лесно, отколкото очаквах и паднах назад с него.
— Без убиване на приятели вкъщи — каза Куки, ужасена и трепереща. — Толкова се радвам, че нямам син. Момчетата са толкова унищожителни и буйни.
Рейес си поемаше големи глътки въздух. Пукнатините, които покриваха тялото му, потъмняха и се затвориха, докато не се върнаха по старо му. Гарет се запрепъва на крака в същия момент, когато и аз си възвърнах равновесието, а убийствения поглед на лицето на Рейес запали нервната ми система. Преди да успея да изкрещя предупреждение, той хвана главата на Гарет и я завъртя.
Времето се забави, докато гледах как главата на Гарет се извива настрани повече, отколкото би трябвало. После се озовах пред тях. Разтворих хватката на Рейес с ръце и придърпах Гарет, спирайки инерцията на движението като притиснах главата му до гърдите си.
После затворих очи и оставих времето да си дойде на мястото. То се стовари сякаш товарен влак се блъсна в костите ми. Двамата с Гарет тупнахме на земята като държах главата му толкова здраво, че се страхувах да не счупя врата му при падането. За щастие той изглеждаше добре. Само замаян, несигурен какво се бе случило.
Но гневът на Рейес все още бушуваше. Той се върна за още. Готов и решен да сложи край на живота на Гарет, той се хвърли напред. Надкрачих Гарет и се обърнах насреща му като ядосана мечка, която защитава малкото си. А Куки беше до мен, с тиган в ръка и с решително стисната челюст.
— Спри — казах му, гласът ми бе тих, равен. — Сега. Това няма да се случи.
Той се бори за контрол, после изръмжа и се извърна от нас, отръсквайки се от болката, която го поглъщаше. Помогнах на Гарет да стане.
Той опипа врата и челюстта си, преди отново да се обърне към Рейес.
— Този нож ще те убие. Не само физическото ти тяло. Теб. Целия. Същността си. Безтелесното ти същество. Духът ти. Всичко.
Фактът, че едва не беше умрял, ме порази. Погледнах объркано към Рейес.
— Защо просто не го извади? Какво те спря?
— Камата — каза Гарет.
Той я метна на Рейес, който я хвана, после също толкова бързо я пусна, съскайки от болка. Разтърси ръка, после отново погледна злобно към Гарет.
Гарет беше смелчага. Това му го признавах.
Той се усмихна.
— Ромео не може да я докосне. Камата беше застраховката на татенцето в случай че Джуниър го предаде.