О, и да се опитам да не се вманиачавам по Рейес. Трябваше да остана хладнокръвна. Нащрек. И да разбера защо изведнъж имах руса коса сред моята кестенява. Погледът ми пропътува нагоре, докато не попадна на момичето, феята от под леглото ми, което висеше от тавана, взирайки се надолу към мен. Мръсната й руса коса висеше на зацапани кичури, огромните й очи надничаха изотдолу. Преди да успея да кажа нещо, тя се хвърли към мен. Ноктите й задраха в лицето ми със скоростта на кобра.
— Кучи син — казах аз, падайки назад, далеч от обхвата на момичето. Паренето се разпростря моментално и във водата закапа кръв, превръщайки се в малки червени облачета, въртящи се около сифона. Спрях душа и се запрепъвах към огледалото, за да огледам щетите. Три кървави линии минаваха през лицето ми. Грабнах една хавлия и я задържах отгоре им.
После момичето се появи зад мен. Напрегнах се, чакайки да видя какво ще направи след това. С едва видими очи, докато ме гледаше, тя се пресегна, дръпна хавлията и посочи бузата ми. Опитах се да не реагирам, да не се свия встрани от нея или да я блъсна назад. Стоях там, осъзнавайки, че се опитваше да ми предаде съобщение. Тя вдигна три пръста срещу огледалото и изчака, докато не кимнах.
— Ясно — казах. — Три. Да не се опитваш да ми кажеш…?
Тя изчезна, преди да успея да я разпитам повече, но не можеше да е стигнала далеч. И макар че съобщението й не беше съвсем ясно, тя ми бе дала съществена информация. Беше показала числото три, но не като повечето хора, не като чуващите хора. Беше показала числото три както го правеха глухите, палец, показалец и среден пръст. Възможно ли беше да е била глуха? Или може би имаше родител или брат или сестра, които са били глухи?
След като намазах с крем вече оздравяващата си буза, аз забързах към телефона, за да се обадя на чичо Боб.
— Рано е.
— Едно от момичетата може да е било глухо. Малкото момиче.
— Как разбра?
— Не съм. Просто усещане. Може ли да провериш дали е имало някакви изчезнали момичета от училището за глухи в Санта Фе? Някога?
— Разбира се. По кое време ще дойдеш? — Търпението му беше ограничено, когато ставаше дума за цялото нещо с палежите.
— Около десет.
— Можеш ли да дойдеш по-рано? Областният прокурор ще бъде тук в девет.
— Не мога. Ще ми погледнат под капака.
— Добре, но ако капитан Екърт разбере, че от дни знаеш кой е подпалвачът, вече няма да бъде най-големия ти фен.
— Знаех си, че ме харесва.
— Чарли, поставяш ме в много неловко положение.
— Тогава ми нарисувай точки и ме наречи Туистър, но си мисля, че можеш да придумаш шефа си. Или, така де, да излъжеш. Мда, лъжата вероятно е най-добре. И освен това ти казах, че не знаех със сигурност до снощи.
— Докато не изгоря онзи бункер.
— Общо взето.
— Е, ако имаш малко време за конспирация, със сигурност ще ти донеса нещо за четене.
— О, много мило. Мерси, Чибо. — Той винаги ми пазеше гърба.
Отново открих феята, когато излязох от стаята си напълно облечена и готова за екшън. Или, добре де, за вагинален преглед. Момичето седеше на пода до господин Уонг, човъркайки подгъва на панталона му, който висеше над босите му крака, опитвайки се да откъсне някакъв конец от него. Поне беше заета и не ме атакуваше. Винаги е плюс.
Смъкнах се на колене до нея, надявайки се да не си помисли, че бях там, за да започна кавга. Движенията ми бяха безвредни, бавни, докато оглеждах ръцете й. Имах три резки на лицето си, две под лявото око и една на челюстта. Но защо не четири? Защо не четири резки? Наблюдавах я, докато разсеяно дърпаше конеца. Имаше малка уста, кръгли бузки и тесен нос. Щеше да стане красавица, ако й беше дадена възможност. Погледнах ръцете й и въпреки мръсотията по тях, можех да видя, че й липсваше един нокът. Нокътят на безименния й пръст беше счупен под живеца. Трепнах при мисълта. Беше се борила с нападателя си и да се надяваме, че той беше платил някаква малка цена за действията си. Но нямаше да е достатъчно.
Пресегнах се и улових ръката й в своята. Тя ми позволи. Не ме погледна, но извърна поглед встрани, наясно с присъствието ми. После, сякаш изплашена да го стори, тя премести ръка и докосна дънките ми. Имаха малка дупка на коляното. Тя прокара мъничко пръстче по нея, после огледа собствените си дрехи. За съжаление нямаше много за гледане. Когато бе починала, беше носила нощница и нищо друго.