Пресегнах се, внимателно докосвайки ръката й и за всеки случай използвах гласа си и изписах с ръце, докато питах:
— Можеш ли да ми кажеш кой ти причини това, тиквичке? Помниш ли кой беше?
Тя отново се отдръпна вътре в себе си, кръстосвайки ръце на гърдите си и люлеейки се напред-назад.
Затъкнах кичур коса зад ухото й.
— Всичко е наред, миличка. Ще се справим.
С движение, което бе почти незабележимо, тя вдигна пръст върху кръстосаните си ръце. После още един. И още един. Докато отново не вдигна три пръста.
За съжаление това можеше да означава милион неща, но за всеки случай изпратих съобщение на Чибо.
Можеш ли да провериш дали има някакви осъждани престъпници, които да имат само три пръста на някоя от ръцете?
Той върна съобщение:
Разбира се, ще накарам Тафт да проучи.
Щеше да е необходимо чудо, за да разрешим този случай. За щастие вярвах в чудеса. Не, чакайте, в тестиси. Вярвах в тестиси.
Бяхме тотално прецакани.
Отворих вратата на Куки и извиках в апартамента й.
— Ще водя Вирджиния на доктор!
— Ясно — каза тя от спалнята си. — Ще съм в офиса след петнадесет минути. Кажи ми какви задачи имаме днес.
— Добре, но може да съм трудна за намиране. Имам много гадости за вършене. Хора за дразнене. Животи за съсипване.
— Звучи ми като план. — Понечих да затворя вратата, когато тя отново извика. — Чакай, коя е Вирджиния?
Щеше да се сети по-късно. Или по-скоро, ако се оплаквах ad nauseam18, както правех, след като предоставех на някой доктор безплатна гледка към рая. И два часа по-късно, вече бях на телефона с нея.
Оплаквайки се.
Ad nauseam.
Нищо не помагаше някой да се почувства малко осквернен така, както гинекологичния преглед.
— Ама е важно — каза Куки, защитавайки престараването на гинеколожката ми.
— Това го разбирам. Наистина. Но защо използва лубрикант колкото за Панамския канал? Изхабих цял пакет кърпички. — Телефонът ми изписука. — О, имам още едно обаждане. Чибо е. Той си пада по теб.
— Напротив — каза тя.
— Ще ти се обадя веднага. Освен ако не ме арестуват. Тогава може да отнеме малко време. И пари. Каква сума имаш у себе си?
— Не, наистина ли? Пада си по мен?
Бях я изгубила. Затворих със злобна усмивка и приех обаждането на Чибо.
— Домът на Чарли за дребни доматчета.
— Имам случай на палеж, който моли да бъде разрешен и, много странно, все още е на бюрото ми — каза той.
— Съжалявам, сър, но какво общо има това с дребните доматчета?
— Почти десет часа е.
— Това е старо. Тези неразкрити мистерии не ги ли наричат студени досиета?
— Времето. Почти десет часа е.
— О, благодаря! Не го бях проверявала скоро. Това да не е част от новата инициатива за по-добро обслужване на обществеността? Обаждаш се и казваш на случайни хора колко е часа, преди да са се зачудили за това?
— Имаш пет минути.
— Много си сприхав. Имаш ли достатъчно дребни доматчета в диетата си?
— Проверих между другото — каза той, гласът му омекна. — Никога не е имало изчезнало момиче от училището за глухи в Ню Мексико, което да отговаря на описанието, което ми даде.
Разочарована, попитах:
— Може ли да провериш други училища за глухи? Честно казано това е единствената следа, която имам засега. Доникъде не съм.
— Ще го направя. Съжалявам, тиквичке.
— Благодаря ти, че се връзваш на предчувствията ми.
— Е, беше права. Не всички са били естествени блондинки, а косите на някои са били изрусени след смъртта.
Как знаеха такива неща?
— Поне имаме някакъв напредък по случая.
— Малки крачки. Ще го хванем, тиквичке. А ти имаш пет минути.
След дълга въздишка, казах:
— На път съм.
Това или щеше да сработи, или не. Или щях да съсипя живота на Ким, която вероятно можеше да се измъкне от това напълно чиста, ако наистина спреше, както бе обещала, или щях да й осигуря помощта, от която така се нуждаеше.
Чичо Боб ме посрещна на входа на управлението. Изглеждаше развълнуван, готов да приключи с всичко това.
— Добре, имаме областния прокурор, помощник-областния прокурор, шефа на пожарната, капитан Екърт и още двама детективи, които работят по случая. Имаш ли нещо против да ми кажеш кой е този мистериозен подпалвач, преди да влезем вътре? Не искам да действам на сляпо.