— За да съм честна, чичо Боб, изобщо не възнамерявам да ви казвам кой е.
Той ме дръпна да спра.
— Чарли, какво по дяволите?
Очаквах лицето му да стане лилаво от гняв, но той изглеждаше по-скоро потресен, отколкото ядосан.
— Искам клиентката ми да има възможността да се предаде сама. Тук съм само да преговарям условията на предаването й.
— Скъпа, сигурна ли си, че не искаш първо да й намериш адвокат?
— Какво? Полицай да предлага адвокат? Освен това си имам такъв. — Намигнах на адвоката, когото бях наела, когато той влезе.
Чичо Боб се огледа наоколо, завъртя очи, после попита:
— Имаш предвид, че адвокатът, който си наела за клиентката си, е мъртъв?
— Починал е, да. И ти си го срещал.
Протегнах ръка и се здрависах със Съсман. Той, заедно с двамата си партньори, беше убит преди няколко месеца. Работих по случая с чичо Боб.
— Това е Патрик Съсман от онзи случай преди време. Онзи с тримата адвокати?
— Вярно, вярно — каза той, ставайки все по-нервен с всяка секунда.
— Здрасти, Чарли — каза Съсман. Също като най-новия мъртвец в живота ми, Съсман носеше очила с кръгли рамки, но за разлика от Дъф, Съсман носеше костюм и вратовръзка, колкото и да бяха раздърпани. Единственото, което липсваше, бе многовековно куфарче.
— Как са жената и децата? — попитах го аз. Беше останал заради тях, въпреки окуражаването ми да премине отвъд.
— По-добре са. Мисля, че всичко ще е наред с тях.
— Радвам се. Да действаме ли?
Той ми махна напред.
— Абсолютно.
Чичо Боб се приведе към мен.
— Няма да говориш с него вътре, нали?
— Тъй като искам да избегна престоя в тапицирана стая, не.
Съсман се изкиска и бутна очилата си нагоре по носа с показалеца си.
— Мисля, че си на прав път с това, Чарли. Планът ти е солиден. Не мога да си представя, че няма да го приемат, но ако изглежда така, сякаш се канят да откажат, веднага се обади на онзи адвокат, за когото ти казах. Правото на адвокат-клиент ще те докара само до там. Може да ти надянат белезници за минути.
— Ясно. Благодаря. О, Чибо, можеш ли да изпратиш патрулка до дома на Джема и до офиса й? Наистина трябва да се уверя, че е добре.
— Защо? — попита притеснено той. — Какво става?
— Ще обясня вътре — казах аз, докато влизахме в пълната с костюмари стая. Беше малка стая. Всички станаха, когато влязохме, а чичо Боб ме представи на помощник-областния прокурор и на шефа на пожарната. Бях срещала областния прокурор, модерен мъж, за когото мислех, че бе твърде млад за такава стресираща позиция. Защо никой не ме питаше за тези неща предварително, никога не знаех.
Помощник-областния прокурор всъщност беше малко по-възрастен от секси областния прокурор, но не много. Правната ни институция се ръководеше от хлапета. Това беше плашещо. О, добре де — половината от персонала, който изпрати първите хора на луната, бяха хлапета.
Капитанът ме изгледа по онзи негов строг и малко любопитен начин. Нямах представа защо ме караше да се чувствам толкова неудобно, но беше така. Можеше да ме изрита от управлението. Това можеше да е една причина, но не разчитах на консултантската си позиция да ми плаща сметките. Обаче разчитах да ме държи затънала в мока латета. Това обясняваше нещата. Ако изгубех тази работа, нямаше да има вече мока латета, когато ми хрумнеше. Студена тръпка премина по гръбнака ми. Трябваше да се справя добре. Бъдещето на Ким и това на мока латетата ми бяха подложени на риск.
Капитанът проговори пръв.
— Дейвидсън, има ли нещо, което би искала да споделиш?
Можех да споделя причината да не стигна до управлението преди десет часа, но предположих, че това щеше да се брои за прекалено споделяне. Така че само кимнах, когато седнахме около дълга, облицована с дървен фурнир маса.
— Искам да се уверя, че на клиентката ми ще бъде дадена всяка възможност за намаляване на присъдата и да бъде извършена компенсация за стореното от нея.
Това остави всички без въздух. Да не си мислеха, че се шегувам, когато казах, че знам кой е извършителят?
— Значи наистина знаеш кой е подпалвачът? — попита помощник-областния прокурор.
— Знам точно кой е, макар че съвсем наскоро го открих.