Със Съсман, който ми шепнеше в ухото какво да казвам, аз повтарях инструкциите му дума по дума.
— Искам имунитет от обвинението и искам клиентката ми да получи намаляване на присъдата в частно психиатрично отделение, за което тя ще плати.
Мъжете зяпнаха. Някои се присмяха на глас.
— Госпожице Дейвидсън — каза областния прокурор, — със сигурност осъзнавате, че играете степ върху много тънък лед. Можем да ви обвиним в…
— Сега, задръж така, Майкъл — каза чичо Боб. — Казах ти как ще се развие това. Ти обеща да изслушаш всичко, което тя има да каже, и да не я обвиняваш в нищо.
Областният прокурор го изгледа злобно.
— Аз знам, че ти го знаеш, но до преди петнадесет секунди тя не го знаеше.
— Чарли дойде тук по свое собствено желание и върши чудеса за отдела. Няма да си играем игри с нея.
Толкова горда, че можех да се пръсна, аз хванах ръката му под масата и я стиснах. Той стисна в отговор, а Съсман отново се приближи, шепнейки ми нещо за това как това да имаме Чибо в нашия ъгъл щеше да ни бъде от голяма полза. Тепърва трябваше да разбера защо шепнеше.
— Ако само ме изслушате — казах аз, — мисля, че ще останете доволни от резултата.
След момент на размисъл, областният прокурор приглади вратовръзката си, после отново седна.
— Хубаво. Какви са условията ти?
— Първо, клиентката ми се съгласи да изплати всичко. Всяко пени, за което е нанесла щета.
— Това ще отнеме дълго време и много вноски, които няма да може да извърши, ако кисне в щатската лудница.
— Не, не, не, частна лудница, за която тя ще плати.
— Да бе, вярно, имаш ли някаква представа колко…
— Петдесет милиона ще го покрият ли? — попитах аз, прекъсвайки го преди да се е закопал повече.
Това привлече вниманието им.
— Клиентката ми има петдесет милиона, с които да си играе, макар че съм виждала тези имоти. Няма да приемем надути цени, които застрахователните компании искат да ни подхвърлят. Виждала съм имотите, които е унищожила. Стойността на всичко заедно не може да надхвърли четири милиона, но това ще се договори между клиентката ми и адвоката й. И докато сме на темата, освен това исках да обсъдим и защо го е направила, ако не е проблем. Ще разберете повече, щом разберете през какво е преминала, и вероятно снизходителността няма да е твърде голям хап за преглъщане.
— Не съм сигурен, че ни се слушат сълзливи истории, Дейвидсън — каза областният прокурор.
Бях малко впечатлена от капитана. Все още не беше казал нищо. Само си седеше и ме наблюдаваше с нетрепващ поглед като на ястреб точно преди да се стрелне към плячката си. Мръднах се настрани от него, за всеки случай.
— Не, нямате представа. Всичко, което е направила подпалвачката, е било за да защити брат си. И двамата са били ужасно малтретирани докато са растели и като казвам ужасно — извадих снимката на Рейес. — И не, не можете да я задържите. — Ако се вгледаха достатъчно дълго, лесно щяха да идентифицират Рейес по татуировките му. Трябваше да се уверя, че това няма да се случи, както обещах. — Знам, че това не извинява стореното от нея, но ако това помогне да се съгласите с условията ми, тогава така да бъде. Това е брат й.
Чичо Боб знаеше в момента, в който погледа му попадна върху снимката. Знаеше точно кого гледаше. Смръщих вежди и поклатих глава, за да го накарам да замълчи, докато другите възприемаха бруталността на онова, което виждаха. Свърши работа. Бяха потресени. Отвратени. Съкрушени.
— Преживяла е толкова много. Мъжът, който е отгледал нея и брат й, я е карал да гладува, за да накара брат й да се съгласи със заповедите му. Ще оставя въображението ви да запълни какво е включвала тази част. Просто хванете за най-долното, гнусно действие, което можете да си представите и го умножете по десет. Това може и да ви доведе до някъде.
Чичо Боб стана рязко и отиде до прозореца, докато мъжете умуваха. Веднъж ми бе казал, че е знаел, дълбоко в себе си, че Рейес е бил невинен, но доказателствата са били твърде тежки. Не е имал друг избор, освен да свърши онова, което бе направил — да предаде откритията си за вината на Рейес. И сега, десет години по-късно, това знание го изяждаше отвътре. Трябваше да поговорим по-късно. Тревожех се за него. Това го беше разстроило повече отколкото очаквах.
Съсман отново се наведе към мен.
— Мисля, че сега ще е перфектния момент да изкараш своя коз.
Ухилих се и кимнах.