— Но чакайте — казах на масата, светвайки, — има още.
Отделът обичаше да изглежда добре. Обичаха да разрешават случаи, а какво би изглеждало по-добре от разрешаването на мистерията около масовия гроб в покрайнините на Лас Крусес?
— Все още преговарям и мога да подсладя нещата, ако предоставеното дотук не е достатъчно, макар да не ми е ясно защо не би било.
— Какво друго имаш? — попита капитанът, най-накрая включвайки се в разговора.
— Почти съм сигурна кой е убил онези жени в масовия гроб, който откриха.
Лицето на капитана стана безизразно. Областният прокурор ме погледна скептично, а ченето на помощник-областния прокурор увисна, но само малко.
— Трябват ми няколко дни, за да намеря доказателство, но имам доста добра представа кой е.
— Чарли — каза потресен чичо Боб, — ако знаеш кой…
— Наистина ли, чичо Боб? — попитах, отправяйки му най-недоверчивото си изражение. — Използвам това като преимущество. — После погледнах към областния прокурор. — Имаме ли сделка? Клиентката ми ще получи единствено двадесет и четири месеца в частна институция по неин избор.
— Двадесет и четири месеца? — попита потресен областният прокурор.
— Двадесет и четири месеца.
Той остави условията ми да отлежат, поговори меко с останалите служебни лица в стаята, после ме измери с твърд поглед.
— Тя ще изплати всичко?
— Всяко пени.
— А ти ще ни предадеш лъскав нов сериен убиец — каза сухо капитанът. — Напоследък изглежда го правиш доста често.
Дискомфортът ми се нарасна. Не колкото кон или нещо такова. Може би като малко магаре или коза. Мъжът беше акула. Той знаеше нещо. Но какво ли можеше да знае? Не че общуването с умрелите беше престъпление.
— Мда, ами, често вадя късмет.
— Не се съмнявам, че успехът ти няма нищо общо с късмета.
Решавайки да не коментирам употребата му на двойно отрицание, аз прочистих гърло и погледнах подозрително областния прокурор.
— Е? Клиентката ми има нужда от помощ, а не от присъда в затвор.
— Хубаво. Няма да види вътрешността на затворническата килия. Доведи я и ще уредя детайлите по обезщетението, преди да подпишем каквото и да е.
Съсман ми зашепна отново и аз кимнах, след което казах:
— Мога ли да получа това в писмен вид?
Със стиснати в мрачна линия уста, областният прокурор и помощник-областният прокурор седнаха да напишат законово обвързващ документ, изразяваш условията за предаване на клиентката ми.
Станах и отидох при чичо Боб.
— Добре ли си? — попитах аз. Можех да усетя силна болка от съжаление да се излъчва от него.
— Напълно го предадох. — Знаех, че говореше за Рейес. Снимката го беше засегнала повече, отколкото си представях. — Той беше само момче, Чарли.
— Чичо Боб, всеки го е предал. Всеки един човек в живота му, включително и аз.
— Ти? — попита той.
— От онази първа нощ, първият път, когато видях Ърл Уолкър да го пребива. Не направих нищо.
— Тиквичке, той ти е казал да не го правиш. Заплашил те е, ако си спомням.
— И все пак трябваше поне да напиша доклад, за да го има регистрирано. Дори това не направих, а имах двама полицаи в семейството.
— Това са всички условия за подпалвачката ти, ако се предаде до пет часа следобед днес — каза областният прокурор.
Поемайки си дълбоко дъх, аз погледнах назад към него и кимнах.
— Сега ще ида да я доведа.
— И аз идвам — каза чичо Боб.
— Не съм сигурна, че това е добра идея — казах, тревожейки се, че тя ще си промени решението, ако го види.
— Не съм сигурен, че ме интересува.
— Не ме разиграваш, нали, тиквичке?
— Какво?
— Фароу. Той няма сестра.
— Не и биологична, но е бил отгледан заедно с едно момиче, което чувства като своя сестра.
— Тя беше ли… Те дали са…?
— Да, наистина са били малтретирани по начина, който описах.
— Как така не сме го знаели?
— Тя има различна фамилия. Никак не си приличат. Рядко са ходили на училище. Били са призраци, чичо Боб. Ърл Уолкър се е погрижил за това.
— А името й? — попита той, умирайки да разбере.
— Ким. Ким Милър.
Посочих пътя към апартамента на Ким. Тя знаеше да ме очаква. Бях й казала по кое време ще се появя, а тя трябваше да вкара в ред нещата си и да бъде готова да се предаде. Бях накарала Куки да провери частните психиатрични институции. Тя трябваше скоро да се свърже с мен.