Обърнах се към нея.
— Какво правиш тук с него? Мислех, че ти е пациент.
Вина изпълни тялото й. Блъсна се в мен като лондонска мъгла, плътна и мрачна. Тя наведе глава засрамено.
— Беше ми пациент, да, но сега се срещаме. Той има нов терапевт, така че…
— Джема — казах, шокирана и потресена. Не много — тя беше просто човек, — но достатъчно за да тласне дискомфорта й до нови висини.
С емоции напълно нащрек, сега бе идеалният момент да открия дали полицай Пиърс бе серийният ми убиец. Обичах вътрешния си датчик за вина. Всеки трябваше да има едно такова бебче. Това би елиминирало доста проблеми. Но от друга страна можеше да причини много повече. Може би щях да си запазя моя за себе си. И да анулирам патента, за който кандидатствах.
— Сър — каза Пиърс на чичо Боб, — какво е всичко това?
Пристъпих към него, разчетох емоциите му, после го ударих силно.
— Открихме общия гроб — казах, добивайки студен израз и глас. — Знаем какво си направил, а ти, приятелю, си арестуван за убийството на двадесет и седем жени.
Емоциите на чичо Боб подскочиха, когато го казах, но задържа мнението си за себе си. Засега.
Обърканият израз на лицето на Пиърс би бил комичен при всяка друга ситуация.
— Убийство? — попита той, питайки чичо Боб. — За какво говорите?
— Чарли! — Джема зяпна насреща ми. — Да не си се побъркала?
— Той е сериен убиец, Джема, а ти щеше да бъдеш следващата му жертва.
Ето го най-накрая. Това настръхване от обида. Тази искра на несправедливост, която потвърждаваше невинността му. Никой, нито дори най-добрите лъжци на света, не биха могли да контролират до такава степен инстинктивната си реакция. Той беше невинен. Не присъдата, която очаквах, но поне имах отговор. Раменете ми увиснаха и седнах на бар стола до моя мъж. Той се премести по-близо до мен, движението бе почти незабележимо.
— Както и да е — казах, махвайки на чичо Боб, вътрешностите ми се бяха свили. — Не е той.
Появата на полуусмивка на лицето му бе достатъчно да ми покаже, че беше облекчен. Джема се втурна към Пиърс, сложи ръка върху неговата в подкрепа.
— Асистентката ти е страшна актриса — каза Рейес.
Куки се ухили, докато се приближаваше.
— Трябва да си призная, беше забавно да се преструвам, че Рейес ме напада. Мен! — каза тя, сочейки жените на една определена маса. За щастие никоя от тях не беше Джесика. Поне веднъж, изглежда, тя бе някъде другаде, но цялата маса настръхна, когато Куки го каза. Беше фантастично.
Докато чичо Боб опитваше да успокои полицай Пиърс и Джема, Рейес се приведе напред, обви ръце около Куки и я целуна по устата. Закрих уста с ръка, когато тя увисна на него като котка от клон на дърво.
Той бавно я пусна; после заговори с достатъчно силен глас, че жените на масата да го чуят.
— Ако животът беше честен, Куки Ковалски, щеше да си моя.
Ченето й увисна, а многозначителната усмивка, която й отправи, съчетана с конспиративното намигване, накара раменете й да се разтресат от смях.
Чичо Боб не можеше да понесе повече. Той пристъпи между тях.
— Но животът не е честен — каза той. — Ти от всички хора би трябвало да го знаеш. — Той хвана Куки за ръка и я отведе настрани. Да се надяваме към някой стол, защото не бях сигурна още колко дълго щеше да успее да остане на крака.
Рейес ги наблюдаваше как се отдалечават, после повдигна вежди към мен.
— Мисля, че разроших перата на чичо ти.
— Това беше невероятно — казах му аз, когато се пресегна покрай мен към хавлията си. — Благодаря ти.
Той спря колкото да допре уста до ухото ми и да каже:
— Благодари ми довечера.
После, преди жените на масата да осъзнаят, че ме сваля, той се върна в кухнята.
Джема се обърна към мен като дива котка, защитаваща малкото си.
— Чарли, за какво е всичко това?
О-о. Време за признания.
— За това как смятах, че полицай Пиърс е сериен убиец.
Той се взря в мен втрещен. Джема се взря в мен втрещена. Полицай Родригез се взря в мен втрещен. Единственият, който не се взираше втрещен в мен, бе чичо Боб. Той беше твърде зает да наваксва напредъка с Куки, който бе загубил. Щеше да му е трудно, имайки предвид Адониса, с когото току-що се бе целувала, но имах вяра в него.
— Чибо — казах, прекъсвайки ги, — мога да се възползвам от малко подкрепление тук.
— Наистина ли мислиш, че съм убил някого? — попита смаян полицай Пиърс. — Защо изобщо ще…? Имам предвид, че даже не мога да проумея…