Пръстенът представляваше тънко сребърно кръгче. Ваймс малко се наежи от такава свидливост, но Сибил би съумяла да приеме мило дори торба с мъртви плъхове.
— О, колко е прекр…
— Обикновено подаряваме злато — прекъсна я кротко кралят. — Много популярен метал и, разбира се, за него може да се пее. Но този пръстен е… уникален, нали разбирате. Изкован е от първото сребро, добито в Юбервалд за последните столетия.
— Нали уж спазвате споразумение да не… — започна Ваймс.
— Снощи заповядах мините да бъдат отворени — още по-любезно го спря кралят. — Прецених, че моментът е подходящ. Ваше превъзходителство, скоро ще разполагаме с търговски количества сребърна руда, но ако лейди Сибил не участва в преговорите, за да не ни докара до фалит, ще ви бъда извънредно признателен. Виждам, че днес госпожица Дребнодупе е предпочела да не ни изумява с дизайнерска екстравагантност. — Веселка се облещи. — Не носите рокля — поясни кралят.
— Не нося, ваше величество.
— Все пак забелязвам умерена употреба на сенки за очи и червило.
— Да, ваше величество — изписука Веселка, която май щеше да се гътне от потрес.
— Правите много приятно впечатление. Непременно ми оставете адреса на вашата шивачка. След време може би ще имам поръчка за нея. Размишлявах дълго и усилено…
Ваймс мигаше. А Веселка пребледняваше полека. Някой друг чу ли тези думи? Дали и самият той ги бе чул наистина?
Наложи се Сибил да го сръга с лакът.
— Сам, ченето ти увисна — прошепна му тя.
Да, чу ги, нямаше съмнение… Гласът на краля отново проникна в съзнанието му.
— … а чувалче злато винаги е от полза.
Веселка още се пулеше. Ваймс внимателно я разтърси за рамото.
— Б-б-благ-годаря, ваше величество.
Кралят протегна ръка. Ваймс пак пораздруса Веселка. И тя подаде ръка като хипнотизирана. Кралят я пое и я стисна.
Смаян шепот шумолеше зад гърба на Ваймс. Кралят подаде ръка на джудже, натрапващо на всички женския си пол…
— И така, остана… Детритус — изрече кралят. — Разбира се, малко е неясно какво едно джудже би трябвало да даде на един трол, но ми хрумна, че нищо не пречи да ви даря с каквото бих дарил и джудже. Нека да бъде чувалче злато, а вие сам ще си решите за какво да го използвате. Освен това…
Кралят стана и протегна ръка.
Ваймс знаеше, че в по-затънтените области на Юбервалд още се водят сражения между джуджета и тролове. По други места имаше мир, защото и двете страни се превъоръжаваха усърдно.
Шепотът замря. Тишината плъзна в разширяващ се кръг из пещерата.
Детритус мигна веднъж. И пое ръката съвсем предпазливо, за да не я смачка.
Тихите гласове се разнесоха отново. Но този път Ваймс си представяше как отзвуците щяха да се чуят на много километри околовръст.
Споходи го подозрението, че с две ръкостискания белобрадото застаряващо джудже постигна каквото би било непосилно и за десет хитроумни заговора. Вълните от това събитие щяха да се разнесат като цунами навсякъде из Юбервалд. Историята за трийсетте разбойници и кучето на главатаря щеше да потъне в забрава пред тази вест.
— Хъм?
— Попитах какво един крал би могъл да дари на един Ваймс? — повтори кралят.
— Ами нищо, струва ми се — разсеяно отвърна Ваймс.
Две ръкостискания! Тихичко, с блага усмивка, кралят преобърна обичаите на джуджетата с хастара навън. Толкова невъзмутимо, че годините на разпалени спорове предстояха тепърва…
— Сам! — сопна му се Сибил.
— Е, тогава нека даря нещо на вашите потомци — предложи кралят, без да се разсърди.
Донесоха му дълга плоска кутия. Отвори я и показа джуджешка брадва, чийто лъскав нов метал се открояваше в гнездото от черно кадифе.
— Някога тази брадва ще бъде наследство от прадядото — заяви кралят. — Несъмнено с годините ще има нужда от нова дръжка или острие. Век след век формата й ще се променя според веянията на времето, но завинаги ще си остане — до последната подробност — брадвата, която сега предавам в ръцете ви. Тъкмо защото ще се променя, тя ще бъде неизменно остра. И в това има зрънце истина, нали разбирате. Толкова се радвам, че се запознахме. Приятно завръщане у дома, ваше превъзходителство.
Четиримата си мълчаха в каретата по обратния път към посолството. По едно време Веселка смънка:
— Кралят каза…
— Чух — увери я Ваймс.
— Той все едно призна, че е тя…
— Ще има промени — заяви лейди Сибил. — Това искаше да ни подскаже кралят.
— Ама аз досега не се бях здрависвал с крал — сподели Детритус. — Пък като си помисля… даже с нито едно джудже.