— Авангарден подход, сър — осведоми го младежът. — Отглеждам ги в специални резервоари. Очи и пръсти също!
— Но те имат крачета!
— О, крачетата увяхват броени часове след присаждането, сър. А моите малки носове жадуват да бъдат полезни. Това, сър, е биозанаятчийството на следващия век. Без никакво старомодно кълцане на вехти тела…
Баща му пак го тупна по главата.
— Чувате ли го, а? Къде е шмишълът в тежи измишльотини? Непрокопшаник! Дано го вкарате в правия път, гошподарю, жащото аж вече ше откажах! Не ши штрува и да го ражпарчетошаш на режервни чашти, както кажваме ние.
Ваймс въздъхна. Не забравяше обаче, че дребните осакатявания са всекидневна опасност в работата на Стражата, а момчето все пак беше Игор. Би понесъл някого, който отглежда носове, за да има на разположение хирург, около когото никой не пищи и не ври катран за замазване на рани от ампутирани крайници.
Посочи сандъка до краката на младежа. Вътре нещо ръмжеше и се мяташе.
— Да нямате и куче? — попита с надеждата, че думите му няма да се сбъднат.
— Това са моите домати. Триумф на съвременното игорство. Израстват до невероятни размери.
— Шамо жащото жлобно нападат вшички оштанали желенчуци! — възмути се бащата. — Но на момчето трябва да му ше прижнае, гошподарю, че няма равен на шебе ши в дребните шевове.
— Добре, добре, май търся точно такъв като него. Е, горе-долу. Седни някъде, младежо. Дано има достатъчно място за тебе и багажа ти в каретите…
Вратата към двора се отвори и със снежинките влезе Керът, изтърсвайки ботушите си.
— Малко е наваляло през нощта, сър, но пътят като че още е проходим. Местните обаче твърдят, че довечера ще натрупа сериозно, затова…
— Толкова ли си добре, че да пътуваш? — усъмни се Ваймс.
— И двамата сме готови за пътуването — отвърна Ангуа, която застана до Керът.
Ваймс отново долови ехото от много думи, които не бе чул. Мъдрият човек не разпитва придирчиво в такива моменти. Пък и ходилата му замръзваха.
Побърза да вземе решение.
— Капитане, дай ми бележника си.
Всички го погледаха как надрасква няколко реда.
— По пътя се отбий в сигналната кула и изпрати съобщение до Участъка — нареди Ваймс и върна бележника на Керът. — Уведоми ги, че се връщаш. Погрижи се за настаняването на младия Игор. И докладвай на лорд Ветинари.
— Ъ-ъ… вие няма ли да дойдете с нас?
— С нейна светлост ще пътуваме в другата карета. Или ще си купим шейна. Много са удобни тия шейни. И… няма да припираме. Ще разгледаме забележителностите. Ще се помотаем. Ясен ли съм?
Видя усмивката на Ангуа и се зачуди дали Сибил вече е споделила с нея.
— Всичко е ясно, сър — отговори Керът.
— О, сетих се… Отиди при „Бърли и Силен в ръката“, поръчай по две дузини от най-свестните им ръчни оръжия и ги прати с пощенската кола тук, лично за капитан Тантони.
— Сър, с пощенската кола ще излезе скъпичко…
— Капитане, не съм те питал. Очаквам от тебе само „Слушам, сър“.
— Слушам, сър.
— И попитай дежурния стражник на портата за… три унили дами, дето живеят в голяма къща наблизо. В двора има вишнева градина. Запиши си адреса и им изпрати от Анкх-Морпорк три билета за пътническата карета.
— Ще бъде изпълнено, сър.
— Браво на тебе. Желая ви да пристигнете живи и здрави. Ще се видим след седмица. Или две. Най-много три. Разбрахме ли се?
След няколко минути трепереше на стъпалата и гледаше как каретата се смалява в свежото мразовито утро.
Бодна го чувството за вина, но бодилчето беше мъничко. Даваше всеки ден от живота си на Стражата, време беше и тя да му даде седмица. Или две. Най-много три.
Поне виждаше бъдеще пред себе си, а това беше повече, отколкото бе имал някога.
Залости вратата и се прибра да си доспи.
В ясен ден от подходящо място в планините Овнерог наблюдателят би могъл да види какво става много надалеч в равнините.
Джуджетата бяха обуздали планинските потоци и бяха изградили истинска стълба от шлюзове, които продължаваха километър и половина над хълмистите ливади в подножието. За използването на шлюзовете не само вземаха добри парици, ами ги трупаха на камари. Винаги имаше шлепове, които се издигаха или се спускаха към река Смарл и равнинните градове. Пренасяха въглища, желязо, огнеупорна глина, каменна захар22 и лой — скучните, но неизбежни съставки в пудинга на цивилизацията.
Заради прозрачния разреден въздух на планината минаваха няколко дни, докато шлеповете се изгубят от поглед. В по-ясните дни взорът на наблюдателя стигаше чак до идната сряда.
22
Петмезената мина под Анкх-Морпорк се бе изчерпала отдавна, остана само улицата на нейно име. Но сблъсъкът на Диска с Петия слон бе погребал незнайно колко хиляди декари праисторическа захарна тръстика в покрайнините на Юбервалд. Образувалата се плътна кристална захар даде началото на процъфтяваща сладкарска и зъботехническа индустрия.