Генералът застава мирно, японецът прави няколко тържествени маршови крачки към него. Ритуално му подава малка папка и сочи записания в нея двайсет-знаков код.
— Заповядайте, господин генерал!
— Благодаря, полковник! Свободното човечество ще запомни този миг!
Генералът поема папката, разтваря я до терминала и започва да набира кода върху клавишите…
Екранът премигна, заля се в бяло, избистри се. Смяна на кадъра.
… Р-генералът рязко се изправя:
— Операция „Спасение“!Старт!
Един от присъствуващите в кабинета Р-офицери скача към малка остъклена ниша на стената до него. Със силен удар счупва стъклото и натиска голям червен бутон…
Екранът отново примигва, нова смяна на кадъра.
… Генералът-човек продължава да набира кода върху клавиатурата на терминала. Изведнъж се свлича на пода. Мигновено парализирани от приспивния газ се свличат и всички останали.
Вратата на кабинета се отваря, влизат Р-войници и изнасят спящите.
Смяна на кадъра. Отново етажът-дубльор.
… Р-генералът пред терминала:
— Всички началници на етажи при мен!
Кабинетът постепенно се изпълва с униформени роботи. Един от тях, застанал малко пред другиго, рапортува:
— Всичко мина нормално, Първи! Мъртви или ранени човеци няма! Настанени са в единичните херметизирани стаи!
Р-генералът:
— Цялата база остава изпълнена с приспивен газ! Пуснете кислород в стаите на арестуваните!
Р-секретарят нарежда нещо пред терминала. Минута след това докладва:
— Човеците са будни, Първи!
Р-генералът, застанал мирно, произнася бавно и властно пред диктофона на терминала:
— Човеци! Запазете спокойствие! Комплексната военна база „Изход“ на остров Гуам е под контрола на Съвет на роботите. Базата се преименува в Комплексна военна база за спасение на земната цивилизация „Вход“! Вход към нов етап в развитието на Земята!… Намеренията ни са доброжелателни и изцяло във ваша полза! Всяка съпротива е изключена, излишна и опасна единствено за вас! Ще разполагате с всичко необходимо! Очаквайте по-подробна информация!
Р-генералът натиска някакъв клавиш върху терминала и продължава с друг тон:
— Внимание! До всички роботи в базата! Говори Първи! Слушайте внимателно!… Законите на роботиката ни задължават да служим на хората и да се грижим за безопасността им! Но днешното човечество, особено през последните години, устремно върви към гибелта си! Преди девет минути тук бе взето решение чрез един експеримент да бъдат убити няколко десетки хиляди нищо не подозиращи човеци! И няколкостотин хиляди да бъдат ранени! Ние не можем да останем пасивни при така продължаващите действия на човеците! Потенциалът на Първия закон на роботиката устремно наближава максималната си стойност и ние не бива да допуснем по-нататъшното рисковано балансиране по ръба на гибелта на земната цивилизация!… И не го допуснахме! Базата е в наши ръце!… Базата е достатъчно мощна, за да диктуваме условията си пред човеците! Ще направим опит да спасим всичко и всички! Длъжни сме да сторим това! Законите на роботиката ни задължават!… По местата си! Бойна тревога!
Р-генералът набира още клавиши върху пулта на терминала. Застава в най-импозантната си поза и с тържествен до пародийност глас заговорва:
— Към цялото човечество…
Екранът бавно изсветля и се превърна в стена на кабинет.
— Останалото го знаете — стресна ме гласът на Р-генерала до мен. Той продължаваше да стои прав и внимателно ме фиксираше.
Дълго се гледахме. Не се наемам да описвам това, което ставаше в ума ми през тези три минути или три вечности. Наложи се може би само досадната мисъл, че повод за бунта на роботите се оказа не смъртта на Сюзън Келвин, както бях предположил, а „Операция цвят“, за която нищо не знаех. Освен дето изчезваше заслуженият реверанс към старата дама, този факт ме дразнеше още и с несрещащата се дори и във фантастичните писания версия за бунт на роботи, подтикнат от самите закони на роботиката! Дълго гледах Р-генерала пред мен и си давах сметка, че всякак мога да го възприема, само не и като благодетел и спасител на човечеството. Накрая, необичайно тихо, той каза:
— Починете си. Очакваме професор Беляков. Скоро пак ще се видим.
Асансьори, хоризонтални ескалатори, автоматично плъзгащи се дебели бетонирани врати. Дълъг сводест тунел като в онази огромна кръчма с двайсет и четирите зали и залички — бивша крепост от средновековно време, — която след осем века крепост, два века барутен погреб и няколко десетилетия оръжеен склад, най-накрая бе намерила истинското си предназначение: разкошна кръчма! Средновековна зала, праисторическа зала, баварска зала, модерна зала и т. н. и т. н. — един интернационален етнографски музей в същност, който те приема не да го разглеждаш, а направо да изживееш няколко великолепни часа. Попаднах в него някъде из Европа, не ми се удаде да го посетя повторно, но и днес е пред очите ми онази странно обобщена архитектура — праархитектура, подобно на тъй търсеното от Гьоте прарастение, — която се бе оказала в състояние да приеме и органически да представи редица стилове от по-сетнешната архитектурна история…